Настъпи тягостна тишина. Изведнъж сигналът, че програмата на сушилнята е свършила я наруши.

Защо ли го направих, укорявах се негласно, но поне опитах, предложих й, решението е нейно.

- Да, ще дойда - прошепна тя - За днес изненадите ми дойдоха в повече. Само сгъвам ти дрехите, ще сложа някои мои неща в пътната си чанта и тръгваме.

Преместих двете циклами и азалията в колата ми, нагласих и багажа, и потеглихме. Времето сякаш бе с нас, приятно топличко и слънчево.

- Ще минем покрай хипермаркета - предложих - Направо съм забравил какво имам и нямам в хладилника. Не се притеснявай, дадоха ми някое евро подарък, така че ще ги употребим сега, и да не забравя две кутии шоколадови бонбони за две прекрасни дами.

Бяхме готови  с покупките и към моята обител.

- Имам съседка фрау Вера и сестра й фрау Зина, по неписана традиция за Нова година им подарявам цветя и бонбони, възрастни хора, да ги зарадвам, макар че децата на фрау Зина са наблизо, но семейства, работни ангажименти и забравят понякога за тях.

Лека усмивка се прокрадна по устните й

- Ето това е къщата на фрау Вера, а сестра й живее в друг квартал по-далечко,... а следващата къщичка е моята. Хайде да вървим.

Фрау Вера ни посрещна, подарихме цветя, бонбони. Ех, друго си е като знаеш езика, независимо какво работиш или какъв си. Тя ни показваше албуми, чиито снимки вече знаех наизуст, похвали ме, че се грижа за дворчето, а аз нея , че наглежда къщата.

Гергана се преобрази, сериозността й изчезна, по-точно неудобството, че се съгласи да дойде в къщи, и близостта  на семейния уют с миризма на кафе и домашни сладки, хайде курабийки по нашенски, у фрау Вера.

- И се обаждайте винаги когато дойдете отново госпожице

- Обещавам , госпожо...

Докато разстоварим покупките и ги  нагласим по рафтове и  хладилника, къщата се отопли. Гергана се въртеше като в небрано лозе, гледаше смаяно шкафове, витринките из кухнята, като малко дете пусна и пробва за топла вода.

- Това е моята  германска къща, не е много голяма, но ми е достатъчна, даже има стаи в които месечно влизам по веднъж. Кухнята,  ето това е всекидневна ли, хол ли, малка стая, голяма стая, друга стая, спалнята ми, а тази е за гости, перално, една баня, друга с тоалетна - мърмирех като стара свекърва - Килерче, друго за разни натурации, остъклена тераса. Вън имам помощно помещение за дърва, инструменти. Това е... Тук в стаята за гости ще е твоята стая, тук ще е моята,... ето чисти чаршафи, калъфка, хавлия, кърпи, горе са завивките, ако искаш одеала, а имам и домашни чехли.

Дали й харесваше това суетене, но кимаше с глава и се усмихваше приятно, понамести азалията  в ъгъла на малката масичка, поотдръпна се крачка-две и я загледа дали е правилно поставена.

Подредих и  масата, по-скоро я отрупах с чашки, чинийки, лъжички, вилички, ножчета, като на прием.

- Заповядай където си харесаш, аз нямам любимо място - посочих с ръка

Тя се настани на единия фотьойл, аз на другия, а диванът с възглавничките сякаш ни се подсмихваше.

Чукнахме чаши за наздравица. Гергана близна малко, погледна ме любопитно. Пийнах и аз и се засмях

- Един анекдот, виц де, се досетих. Като нас , млада двойка се събрали да пийнат, момичето пийнало едва-едва, а момчето казало'' Пийни, ако не за друго, поне за кураж '', а девойчето отговорило '' Аз щом съм се решила да дойда, кураж не ми трябва...''

- Ей, шегуваш се нали, просто не обичам алкохола, не съм свикнала. А ти не се стенявай, щом ти е сладко, пийвай си.

- Честно, и аз много-много не си падам по пиенето, но ей така за компания може, а когато ще пътувам даже и бира не пия, не че една бира ще ме свали, но въпрос на моя си гледна точка.

- Искаш ли да ти помогна да сервираме вечерята -попита тя несигурно

- Но, ти си на гости, ... ама щом желаеш ще ми бъде особенно приятно

Рамо до рамо слагахме по чиниите салати, месо, наденица, украсявахме ги с листенца, морковчета, краставички, резенчета червено цвекло и лимон. Тя припкаше до хола с чиниите или поднос.

- Готови сме, наздраве и успехи

- Наздраве

Отпийвахме едва-едва от чашите с вино, замечтано гледахме някъде из хола, поглеждахме се скришом.

Кои всъщност бяхме ние, дали си задавахме този въпрос и двамата...

Зазяпахме се по   телевизията, даваха записи от  Новогодишните тържества из Германия. Фоерверки, празнично украсени огромни елхи, радостни и усмихнати хора, музика, веселие, непознати хора се прегръщаха приятелски, пожелавайки  си шастие.

- Петьо, ти нямаш сега елха, а имал ли си някога - попита тихичко тя

- Нямам, едно време  баба и дядо в тяхната къща ми даваха да подреждам играчките по елховото дръвче и дядо Мраз винаги ми носеше нещо, я книжка, цветни моливчета или  блокче и водни боички - въздъхнах дълбоко - Може би времената са били такива. Баба ми е разказвала, истинската ми майка е починала докато съм бил още две годишен и не я помня. Само описание , по думите на баба, че е била едра и красива жена, винаги усмихната, с черна причуплива коса, после като поотраснах ми даде и нейни снимки.Баба се е грижила за мен и тогава всяка година са правили елха в нашия апартамент.. Трябва да съм бил  на 5-6 години, татко се ожени повторно. Мащехата ми беше лоша, злобна жена, за всяка детска щуротия ме наказваше, забрани да се прави елха в къщи защото било отживелица. Не си спомням да ми е подарявала нещо или да ме погали по лицето , по главичката. Намразих я. Не смеех да кажа на татко, понякога споменавах на баба.

Тръгнах на училище и за да не ми се кара и наказва, бях тихо, скромно и ученолюбиво дете. Лятните ваканции бях при баба и дядо, свободен и безгрижен, както всички  деца, и по цял ден из реката. Така беше и през зимната ваканция, имах тогава изкуствена елхичка с лампички и светеща звезда, и после  всичко прибирахме за догодина в един кашон.

На мащехата й беше все едно къде съм, те с татко нямаха друго дете, ходели по ресторанти, забавлявали се.

Веднъж ги чух да се карат с баба, тогава баба й каза, '' Каква жена си, безсърдечна, да оставиш едно дете при мъжа си  и да не се грижиш за друго, семейство без да обичаш децата, какво семейство е...''.

Много съм разбирал тогава тези думи, но повече не видях мащехата да идва на гости при баба и дядо. Само татко ще ме докара и откара.

Вече бях ученик в Техникума по пътно-строителни машини и  живеех на общежитие, татко сам идваше на родителски срещи. Отново се учих добре за да не ми се карат в къщи. Взех да правя така, в петък след обяд с автобуса слизах за няколко часа при мащехата и татко, а после с късния автобус продължавах за градчето при баба и дядо, под предлог, че дядо вече е остарял и аз да помагам из двора и лозето.

Не разполагах както другите деца с много пари, ядяхме на ученически стол, живеех в общежитието, вече веднъж месечно се отбивах в апартамента да ги видя , и дректно при баба и дядо. А зимно време вадехме изкуствената елха, подреждах играчки и лампички, вярвах още в дядо Мраз, защото отново намирах подаръчета под елхата.

В трети, четвърти курс карахме практики по машините и в работилницата, аз бях по-едричко момче от дргите и помолих да работя през лятото, работих на валяк, платиха ми много добре, в четвърти курс събота и неделя работих на багера или шофьор на баластерната. Може и да не е било редно, но имах всички категории за МПС имах и пари. Бях споделил това с татко, а той '' Внимавай да не се подхлъзнеш  да крадеш и да пиеш ''.Завърших успешно, можех да кандидатствам в МЕИ или да работя. Избрах второто.

'' Да работиш винаги можеш, сега ти е времето да учиш рече баба.''

Мащехата не прояви  никакъв интерес, даже и не ми пожела успешен старт ли, път ли в живота.

Татко изрече нещо като '' Оправяй се сам, дали ще учиш или работиш все тази, изборът си е твой ''.

С една дума, няма кой да те насочи или даде вярна посока.

Дядо се поболя и почина. Аз започнах работа  в Пътното в градчето, да съм по-близо до баба, да й помагам, че и тя остаря.

            Извадихме отново изкуствената елха, украсих я както едно време. Гледам на една витрина прекрасна дамска кърпа- шал с дълги ресни, тъкмо за баба. Пакетираха я в кутия  и  привързаха с червена панделка, за мен избрах вълнена риза. От друг магазин купих два чифта  вълнени чорапи, бях готов с подаръците за празниците. Докато баба приготвяше ястията, аз поставих кутиите под елхата.

Я бабо, виж дядо Мраз и тази година не ни е забравил, виж оставил ни е подаръци...все едно и аз съм изненадан.

Очите на баба се насълзиха от умиление.

Но, какво направих, започнах от липсата на елха и се задълбах в минали работи.

- Напротив, интересно ми е - усмихна се леко  Гергана и се понамести по-удобно на фотьойла си

следва.........