7 min reading
Симеон влезе в класната стая и усети как приказките замряха още с появяването му. Вървеше с наведена глава и нямаше нищо напротив да се прави на невидим. Седна на чина си и извади една тетрадка по "всичкология" и химикал. Заигра се с химикала и го въртеше нервно из пръстите си. После взе да го щрака. Не чу нищо през деня. Витаеше в пространството. А минутите едва - едва се нижеха.
Лили я нямаше в клас. И по-добре…не искам да я гледам…
През междучасието отиде до лавката за хамбургер. Изчака момчетата от класа да минат и тогава се нареди на опашката. Правеше се на разсеян, но беше нащрек. Като оголен нерв... само някой да го закачи и щеше да се втурне насреща му...
Беше много гладен. Захапа здраво закуската и отпи от колата. После смачка кенчето и се затътри към стаята. Май по-добре да е сам...като вълк единак...
Часовете се изнизаха и когато удари последния звънец той нетърпеливо се изниза първи от стаята. Побягна най - бързо.
До тук добре, никой нищо не му подхвърли.
Но усещаше погледи ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up