Сватбеното тържество не беше пампозно и натруфено като селска сватба, бих казал скромничко, нямахме много познати. Но Гергана беше в бяла дълга булчинска рокля с дълъг  до кръста воал, преплетено бяло венче в косата й. Казахме заветното ''ДА'' ,

 длъжностното лице ни пожела щастие и късмет в живота, и веселбата продължи в местния ресторант под звуците на валс, румба, танго...

- Знаеш ли, искам да си имаме  бебенце, какво ще кажеш да махам ли спиралата- ме попита не на шега след седмица-две

- А  ти ли  искаш  - засмях се

- Искам разбира се. Даже фрау Крафт ми спомена, ако искам да направи семеен екипаж, а аз й отговорих, че ще ми бъде трудно да пътувам и отглеждам дете.

- Да, ще се радвам да имаме и плод от любовта ни - отговорих по-сериозно - Време ни е.

И един хубав слънчев ден, тя ме чакаше на вратата на пералнята с усмивка на лице, престъпяше от крак на крак, ръкомахаше. Затича се да ме посрещне, увисна на врата  ми и след продължителна целувка

- Така съм щастлива, бременна съм, ще си имаме момиченце

- Няма значение какво е, да е на добра страна, както казват бабите, честито момиченце скъпа.

А Гергана растеше и хубавееше. Не я чух да охка, да пъшка или да се оплаква от работата си, даже отклонила предложението на фрау Крафт за помощничка или заместничка. Сновеше неуморно  между машините. Трите българки, когато почиваха редовно идваха да й помагат.

Няколко дни преди предполагаемата дата на раждане си взех отпуска, да бъда около нея, да й вдъхвам кураж, че вече не е сама на този свят, има и друг , който да мисли за нея. Уточнихме и как ще се казва момиченцето , Вера. Да, Вера, и без това нямахме други близки или роднини, които да зарадваме, а фрау Вера нали нямаше свои деца, щеше да се зарадва.

             От  болницата се обадиха кога ще ги изписват. Не знаех в такива моменти какво се подарява в знак на благодарност, и подарих водка, коняк, торта за персонала, а за Гергана букет червени рози.

А фрау Вера беше особено радостна когато й съобщихме, че момиченцето ще носи нейното име.

Гергана се стабилизира, укрепна, заобиколена от мен, фрау Вера, понякога и сестра й фрау Зина. Аз се преквалифицирах в майстор перач-сушилня-гладач. След работа изпълнявах  поръчките по изписаното листче за продукти.

Гергана се представи на фрау Крафт, че може да се връща на работа и разрешение малката Вера да бъде в стаичката й за да я кърми и гледа, и момиченцето ни стана новодомец и там. Трите жени отново бяха в помощ на Гергана и малката, а събота и неделя се включваше фрау Вера, приготвяше пюрета, кашички, хранеше я.

Няма значение дали първите думички са мама или тати, но бяхме в захлас, когато Верчето захвърли някаква играчка с която си играеше на килима, и вместо да лази, повдигна дупето, несигурно се олюля на крачета и направи 3-4 крачки, олюля се и тупна на дупето си.

Мълчаливо я наблюдавахме. Погледна играчката, повдигна по-смело дупето и по-смели 4-5 крачки към играчката, докопа я в ръчичките си, поулюля се и запристъпя по-сигурно към другите си играчки.

Възгласите ни '' Браво на мама '', '' Браво на тати хубавицата '' я стреснаха и тя тупна на дупето си, показвайки с протегната ръчичка играчката си. Бузките й бяха почервенели от детската й радост по играчката.

- Вероятно от щастие, че е проходила, сме заченали и второто - смееше се Гергана, след посещение на женска консултация.

- Е, беше му време да имаме и второ дете - констатирах -  Докато сме по-млади и ни е правят детски работи

              И когато имаш семейство, работа, жилище, имаш повече радостни мигове в живота, не усещаш как времето лети напред. Казаха, че отново ще е момиченце.

- Хайде, не се вдетинявай Гери, третото ще е момче - шегувах се - Дали са момичета или момчета, те са наши деца и ще си ги обичаме.

А искаш ли да зарадваме този път фрау Хелга Крафт, тя има двама сина и четери мъжки внуци, ще я кръстим Хелга, или друго имаш в предвид

- О, стига ми толкова две момиченца, но идеята ти никак не е лоша, не че й се подмазваме, но тя навремето ми подаде майчина  ръка, като ме прие на работа тук. Хелга ще е , само да дойде на бял свят.

Седмица преди определената дата за раждане, почукахме на вратата на офиса на фрау Крафт, с голяма торта, чанти с бутилки безалкохолно,  две бутилки водка ''Абсолют'' и  цветя в кошница.

Тя премига изненадано, но й обяснихме целта на посещението си на български.. От умиление се разплака, благодари ни , обади се на някого по телефона '' Подгответе в голямото кафе-зала масите, имам повод да почерпя всички ''

               С рев малката Хелга възвести идването си при нас. Отново тежичко, работа, грижи с децата, но ние от радост и щастие обръщахме по-малко внимание на трудностите. Помагахме си в  отглеждането им, в домашната работа .

Сякаш бяхме върнали жизнеността и младостта на фрау Вера, винаги я взимахме с нас на разходка из парка. Тогава тя влизаше в ролята на истинска баба, подтичваше с децата, подаваше им бисквитки или вода, обменяше опит с други баби, как да възпитават внуците си.

В такива моменти, ние с Гери седяхме  мълчаливо на пейката, хванати за ръце, и се наслаждавахме. Какво да мечтаем, мечтите ни бяха реалност.

А времето неумолимо препускаше напред. Осми рожден ден на Верчето. Бяхме се прибрали от детското парти в нейна чест в училище, насядали около отрупаната маса. Фрау Вера и сестра й, срещу тях из и Гергана, встрани момиченцата ни. Обичайната глъчка в такива случай. Фрау Вера почука по чашата с лъжичка за внимание.

- Уважаеми деца, и вие сте ми деца - обърна се към нас тя - Аз вече съм на години, но с вашето присъствие вие ме върнахте години в младостта. Така  стана, че не можах да имам свои деца, внуци, но във ваше лице намерих такива. Какво решихме със сестра ми фрау Зина, и племениците, всички са единодушни. Реших, къщата, която имам да оставя на малката Вера, да, на всички вас, в частност на Вера. След като  един ден аз се загубя, да знам че ще има добри хора в нея. Фрау Гергана ми е разказвала за трудностите в живота ви, но те не са ви сломили, а моделирали добри хора от вас...И занапред  не се огъвайте пред трудности, а смело напред, мили мои деца.

Сълзи бликнаха от очите на фрау Вера. Децата се умълчаха. Гергана тихичко подсмърчаше и прибърсваше с длан бликналите радостни сълзи. Очите на фрау Зина също издайнически заблестяха. Усещах и аз сълзи в очите си.

Гергана стана, прегъра искрено фрау Вера, двете се разплакаха като майка и дъщеря.

Сред звън  на чаши и глътка вино, успяхме да благодарим на фрау Вера за доверието към нас, и че ще бъдем все така добри и отзивчиви към нея и сестра й фрау Зина.

следва.....