Колко е страшно! Знаеш ли?
Ако Да, значи ме разбира и съчувстваш, но какво от това когато не помага! Нищо не помага! Нищо!
Колко е страшно положението в България.
Колко е страшно да имаш образование и да няма работа.
Колко е страшно да имаш таланти и занаят и те да нямат приложение. Колко е страшно да живееш в чужбина и да не можеш да прегърнеш близките любими хора.
Колко е страшно да живееш в бездуховен град пълен с църкви, но мъртви.
Колко е страшно да живееш, а сякаш съществуваш, защото дали те има или не, на никой не му пука.
Колко е страшно да искаш да даваш любов, но тя да не се приема.
Но най-страшно от всичко е, да гледаш ближния си как умира и да не можеш да му помогнеш. Той умира, ти гледаш, молиш се и прилагаш всичко което знаеш, но напразно. Дните са черни. Болезнени. Пропити от стенанията и викът на болния. Къде е Господ пита той, питаш и ти въпреки, че си убеден, че Той съществува. Къде е Неговата милост? Хапчетата спират да помагат, билките, всичко, всичко спира и остава ...