16.11.2013 г., 20:18

Колко е страшно

916 0 0
1 мин за четене

Колко е страшно! Знаеш ли?

Ако Да, значи ме разбира и съчувстваш, но какво от това когато не помага! Нищо не помага! Нищо!

Колко е страшно положението в България.

Колко е страшно да имаш образование и да няма работа.

 Колко е страшно да имаш таланти и занаят и те да нямат приложение. Колко е страшно да живееш в чужбина и да не можеш да прегърнеш близките любими хора.

Колко е страшно да живееш в бездуховен град пълен с църкви, но мъртви.

 Колко е страшно да живееш, а сякаш съществуваш, защото дали те има или не, на никой не му пука.

Колко е страшно да искаш да даваш любов, но тя да не се приема.

Но най-страшно от всичко е, да гледаш ближния си как умира и да не можеш да му помогнеш. Той умира, ти гледаш, молиш се и прилагаш всичко което знаеш, но напразно. Дните са черни. Болезнени. Пропити от стенанията и викът на болния. Къде е Господ пита той, питаш и ти  въпреки, че си убеден, че Той съществува. Къде е Неговата милост? Хапчетата спират да помагат, билките, всичко, всичко спира и остава само болката, страданието... монотонните вопли и стенания от силата на болката над която нищо няма власт, отчитат всяка зловеща минута. Те вещаят края на човешкия живот. Животът на любимия. Не чуваш нищо освен стенанията му и своя вътрешен глас: „Помо-о-о-о-щ, помо-о-о-о-щ о, Исусе Христе!” Но помощ няма. Близостта със смъртта се превръща в ежедневие. Всеки път е преодоляна, надхитрена. Всеки път той я прескача. Следващия път може и да не успее. Страхът от следващия път... колко е страшно да живееш с мисълта, че следващият ден ще е последният когато виждаш очите на любимия. Колко е страшно да приготвяш себе си за края. Да приготвяш него за края. А после родители, роднини, приятели, близки и далечни. Колко е страшно да си отидеш млад.

Колко е страшно да няма отговор на ЗАЩО?

Колко е страшно... знаеш ли?

Ако Не, значи не ме разбираш и по-добре. По-добре да не знаеш какъв е света на болката. Сякаш си в ада. По-добре да не знаеш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Jana Light Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...