Той беше от онези мъже, които като видиш, ти омекват коленете. С мекия си глас умееше да всее нужното уважение в околните. Очите му – мътни и тъжни, често бяха толкова прозрачно тъжни и толкова мрачно мътни, че всъщност никой не забелязваше огромната пропаст, която се беше отворила там, а за някои те даже се усмихваха… Той беше от онези мъже, които вървяха по пътя си в самота, колкото и хора да имаше около него. Беше опознал болката така добре, както орелът научава територията си. Знаеше и много езици, включително и тези на животните и растенията. Умееше да разговаря с вълните, да потъва целия в техните вихрени танци и самият той да бъде танц. Да, Той умееше всичко. Можеше да бъде всякакъв. И беше всякакъв през изминалите дни, потекли като река от извора на Живота му.
Тя беше от онези жени, които не всеки забелязваше. Малцина я забелязваха. Те често наричаха себе си „ценители”. И докато се хвалеха с невероятните си способности да долавят тихата женска красота, Тя си отиваше с търсещи о ...