May 8, 2008, 12:48 PM

Кольо войвода и огнените кълбета

  Prose » Humorous
2K 0 0
1 min reading

               Кольо войвода и огнените кълбета

 

В историята на българския фолклор са се запазили няколко песни (най-вече от Пиринския край) в които по един изключителен начин са се запазили спомените и легендите за Кольо войвода и неговата безстрашна чета. Една от тези песни разказва за Кольо войвода и три огнени кълбета…

 

*** *** ***

 

След като предната вечер Кольо войвода пушил от лулата с коноп на сутринта той решил да опита как е на вкус отварата от маково семе на Иван знаменосеца. Взел той дамаджаната с отварата, качил се на близкия хълм, седнал и изпил една чаша. Тъкмо я изпил и видял през небето да прелита едно огромно огнено кълбо.

 

“Брей, какво става тук?” - помислил си Кольо войвода.

 

След малко спрял да му се чуди толкова и си налял втора чашка отвара от маково семе. Тъкмо я изпил и видял още едно огнено кълбо да прелита в небето.

 

“А, това тука е много странно. Я да видим…”

 

Изпил той трета чашка от отварата и видял трето огнено кълбо да прелита в небето. Слязъл Кольо войводата от хълма и се запътил право към Иван знаменосеца.

 

- Иване-е-е, Иване-е-е да знаеш само какво видях! Три огнени кълбета ей сега прелетяха в небето! - възторжено му обяснил войводата. А Иван знаменосеца му отвърнал:

 

- Какви огнени кълбета те гонят бе Кольо, ти от три дни все на оня хълм отсреща стоиш и не си се прибирал!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Давидов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...