В историята на българския фолклор са се запазили няколко песни (най-вече от Пиринския край) в които по един изключителен начин са се запазили спомените и легендите за Кольо войвода и неговата безстрашна чета. Една от тези легенди разказва за Кольо войвода и един учен от далечни земи…

*** *** ***

Една вечер Стойчо двайсетака се върнал от лов, след като цял ден бил навън и заварил странна гледка. Кольо войводата седял като вцепенен край огъня, ни приема, ни предава, гледа в една точка и от време на време само си отварял и затварял устата. До него се въртял Иван знаменосецът и се опитвал по всякакъв начин да върне войводата в нашия свят.

- Ама какво става тука? - попитал Стойчо двайсетака. - Защо войводата гледа така тъпо в огъня и само си отваря и затваря устата?
- О-о-о, Стойчо, дълга история е това. - отговорил му тъжно Иван. - Седни, ще ти разкажа…

С войводата днес се разхождахме из селото, заглеждахме девойките по пътя и като наближихме площада, заварихме чудна гледка. Един странно облечен човек стоеше насред центъра на площада, а около него всякакви чудати животинки, дето не бяхме виждали преди.

Отидохме при човека да го питаме що дири той тука. Отговори ни, че е учен, дошъл отдалече и довел със себе си всякакви животни, дето ги няма по нашите земи. Искал да покаже на света какво голямо откритие е направил. Каза ни, че всеки по-висш разум може да командва всеки друг по-низш разум само със силата на мисълта си. Достатъчно било по-висшия разум да погледне в очите по-низшия и да си помисли това, което иска да прави другия.

После ученият ни показа как става: сложи пръсти на слепоочието си, погледна една маймунка в очите и след малко маймунката почна да се премята. Ние с войводата решихме, че човекът ни бъзика и понахме да го бием, ама след малко той ни каза, че ние също можем да опитам и ако не се получи, тогава да продължим да го бием.

Решихме, че ще е по-интересно така. С войводата хвърлихме чоп и жребият посочи аз да съм пръв. Направих като учения, сложих пръсти на слепоочието си, погледнах в очите една птица, дето мяза на кукумявка, ама не съвсем и след малко тая странна птица притвори очи и заспа. Шашнах се, щото точно това исках да направи.

Въодушевих се и реших да пробвам още веднъж. Пак сложих пръсти на слепоочието си и се втренчих в един гущер, ама гущер три педи, ти казвам. След малко гущерът се изправи на задните си крака и пона да подскача и да се върти в кръг.

"Брей" - казах си аз - "истина е значи, че по-висшия разум може да подчини по-низшия!"

Тогава почувствах тежката ръка на Кольо да се стоварва на рамото ми и войводата с твърд глас рече:

- “Иване, сопри се, мой ред е сега!”.

След тези думи той сложи пръсти на слепоочието си, приближи се до бъчвата с шараните, погледна вътре, загледа се в един шаран… и оттогава е в това състояние - само седи, гледа в една точка и от време на време си отваря и затваря устата!