Кольо войвода в Истанбул

В историята на българския фолклор са се запазили няколко песни (най-вече от Пиринския край) в които по един изключителен начин са се запазили спомените и легендите за Кольо войвода и неговата безстрашна чета. Една от тези легенди разказва за Кольо войвода докато бил в Истанбул…

*** *** ***

След като Кольо войвода излязъл от транса, причинен му от бъчвата с шараните, двамата с Иван знаменосеца решили да си починат малко от нападения над турците и отишли на разходка в Истанбул. Разхождали се те, разглеждали и по едно време Иван се обадил:

- Кольо, знаеш ли какво ми хрумна току-що?
- Нямам представа, Иване, но мисля, че всеки момент ще ми кажеш.
- Прав си, както винаги. Хрумна ми да пробваме дали само с мисълта си можем да караме хората да вършат това, което искаме от тях. Тъкмо сега сме спряли пред джамията, дай да видим дали ще успея да накарам имамът да хвърли една кесия със сребърни монети през прозореца.

И Иван знаменосецът (който вече имал опит с кукумявки и игуани) сложил пръсти на слепоочието си, погледнал към прозореца на върха на джамията и след малко една торбичка излетяла през него. Тупнала тя на земята, Кольо войвода я отворил и изумен рекъл:

- Евала, Иване, евала! Така ще изкярим достатъчно пари да нахраним и напоим нашите четници със силна воля, даже и за нас ще остане да си посадим и отгледаме малко коноп за лулата и мак за отварата. Ти сега се дръпни и дай аз да му взема торбата със златото. Ще го накарам да го хвърли през прозореца.

След тези думи Кольо войвода застанал гордо, сложил пръсти на слепоочието си, погледнал към прозореца на върха на джамията. След малко една торба излетяла през прозореца и тупнала в краката на Кольо. Погледнал той вътре и от изненада за малко щял да си глътне лулата - в кесийката нямало злато, а само шепа камъчета.

- Няма нищо, Кольо, опитай пак! - подкрепил го Иван знаменосеца.

Кольо войвода опитал отново и още една торбичка тупнала в краката му. Този път в нея имало стъклени топчета. Но войводата не се отказал. От прозореца хвърчали торбички, пълни с пясък, книги, дрехи, дори едно малко нощно гърне излетяло през прозореца.

На Кольо вече му писнало да си губи времето, обърнал се да си ходи и тогава имамът се показъл през прозореца и се провикнал:

- Нямам злато бе, разберете! Нямам злато!