Концертът
Годината е 1983. На санаториум съм в Марикостиново. Един ден ни съобщават, че в селото ще пее Емил Димитров и ще се ходи организирано с автобус. Обраха бабите де що имаше роза из градинките, да ми спретнат букет и тръгнахме. Моя милост – наконтена и на токчета. Разстоянието от станцията до селото – три километра. Имаше един образ, Наско Ютията го наричахме, все ютия търсеше и все нещо гладеше. Та отидохме ние, концертът свърши, тръгвам аз по стълбите към сцената (тя дървена) и... ми се чупи токчето. Докуцуках някак, поднесох цветята умряла от срам... какво се мотах не знам, но автобусът заминал. Жените от моята стая усетили накъде отиват нещата и ме изчакали, заедно с Наско Ютията, за мъжко присъствие. И тръгваме по шосето, нощ, лелките се тътрят отзад, върви Наско – лъснат, бръснат и най-отпред моя милост – боса. След доста индиански викове от наша страна, пазачът ни отвори и си легнахме ни лук яли, ни лук мирисали.
На другия ден отнесох едно "конско" от завеждащия станцията, мигах като мишка в брашно и след назидателното:
– И да не се повтаря! – се изнесох с двеста.
Е, точно това не се повтори, но имаше и други весели случки и познайте с кого... :)
© Надежда Ангелова All rights reserved.
