Трябва да отбележа, че става дума за концерта в София на 28.05.2007. Аз така и не бях на този концерт, всъщност преди самия концерт не знаех почти нищо за Джордж Майкъл и неговите песни... В онзи ден аз и един мой приятел - Георги, взехме билети от 2-ма приятели и ги показахме на госпожите ни по немски и английски, за да ни освободят от часовете, уж, за да ходиме на концерт - безобидна хитрост, която ни донесе успех, но госпожата по английски ни каза да напишеме съчинение за концерта. Мислих да не пиша такова, но когато се прибрах вкъщи, слушах песните на Джордж Майкъл и някои от тях ми харесаха изключително много, ето защо пиша този разказ, в който всъщност не се разказва как прекарах на този концерт, а как всеки един човек би прекарал на концерта на неговия любим изпълнител или група, или на на човек като Джордж Майкъл...
Концертът на Джордж Майкъл
Не, това не е истинският разказ за концерта! Не... Не, това е истинският разказ! Това ли е истинският разказ? Да! Концертът за всички хора, които успяха да отворят сърцата си за музиката на Джордж Майкъл беше:...
Аз и Георги тръгваме от училище към концерта, трябва да извървим доста път пеша. Това, разбира се, не би било проблем за нас... но този път е, защото вали като из ведро! Нямаме чадъри! Ядосани сме и псуваме през целия път.
* * *
Най-накрая стигнахме! Чувствам глад и се чудя: „ Как бих могъл да дам 50 лева за този концерт!?"... И ето той започва... Джордж Майкъл - един от любимите ми изпълнители, не, това в момента няма никакво значение, аз псотоянно си задавам въпроса: „Какво правя тук, защо съм тук!? Заради дъжда? Заради цялата тази тълпа около мен, която бавно ме задушава? Всъщност... дали всички тези хора знаят защо те са тука? Не, всички са като мен."
По средата на концерта е различно, вече не разговарям със себе си... просто не бих могъл. Кожата ми е мокра, но аз не я чувствам, не чувствам студ, нито глад, нито жажда... Забравил съм за всичко. Болка, страдание, бедност -вече не съществуват за всички присъстващи. Хората просто слушат невероятната музика, те забравят за проблемите си, за реалния живот. С помощта на музиката се докосват до...? До нещо, което вече не разбират, нещо отдавна забравено и несъществуващо в техния живот. И защо пък не? Заслужават го, всеки един станал пленник на времето, загубил се в опита си да живее така, както „трябва", според „правилата", в сивото си и еднообразно ежедневие, в което „гласът" на сърцето не се чува, а само разумът, който вече напълно замъглен се опитва единствено да догони „графика за деня", заслужава поне веднъж, дори и само за няколко часа да се докосне до вселенския мир, за да не забрави какво е истинското щастие, за да си припомни, че животът може и да е различен. Аз също слушам музиката, тя докосва сърцето ми, пренася ме в един различен, по-добър свят. И не би могло да е различно, защото песни като „Миналата Коледа", „Безгрижен Шепот" са създадено само с една единствена цел - да накарат хората да забравят за всичко, да им помогнат да се докоснат до частичка от Рая... Концертът беше невероятен!!!
Прибирам се вкъщи, целият мокър, но шастлив. Джордж Майкъл може да бъде слушан на живо едва няколко пъти през живота, а днес аз го слушах, него, неговите песни...
Не, не ви разказах за концерта, опитах се да разкажа за чувствата, породени от този концерт, но се страхувам, че не можах. Е, надявам се да ми простите, все пак не съм бил там. Дадох най-доброто от себе си.
© Валде All rights reserved.