Копнеж
Онова незаменимо чувство как всички сили на Земята са се събрали и те теглят към другия, как без значение колко е далеч, само при мисълта за него, можеш да усетиш присъствието му. Затваряш очи и виждаш замечтания му поглед, вторачен в очите ти, дебнещ всяко кътче на душата ти. Поглеждаш към него и в мига, в който той наведе глава, знаеш, че си мисли за теб. Съжалява с цялата си душа, че те иска, бори се със себе си, с желанията и чувствата си, копнее те и не може да те има. Не и сега. Не и тук…
В този същия миг осъзнаваш, че и ти го искаш, по-силно, отколкото някога си искала. Обичаш го, без да си го имала. Липсва ти, преди да си е тръгнал. Иска ти се да няма човек, който да ти забрани да бъдеш с него. Да няма място, на което да не можеш да си признаеш колко го обичаш, а ти знаеш – много. Ти знаеш колко струва всяка минута с него, знаеш кога тя свършва и как ще я запомниш. Знаеш колко е рискована всяка ваша прегръдка, всяко докосване на студените му пръсти, всяка усмивка, с която му казваш, че го обичаш, без той да те чува. Докосваш го като мъртвец, не искаш да усети напрежението в пръстите ти, сърцето ти те издава с учестен пулс, очите се насълзяват от напора на ума. Поглежда встрани, а ти това и чакаш.
Разхождаш погледа си по тялото му и, ах как ти се иска да не е само погледа. Можеш да усетиш уханието, идващо от него, като на есенна вечер, свеж и студен, докосва нежно. Играе си с косата ти като вятър, вглежда се в очите ти като отражение, докосва устните ти като призрак. Не можеш да го усетиш и не можеш да забравиш усещането.
Води те далеч от хорски приказки и очи, за да ти опише онова, което бушува в него. Стихията, която ти си родила и която изгаря душата му. Съжалението, което ти си посяла, заради неспособността да е с теб. Вината, която ти му изпрати, за дето те иска. Спомените, които очите ти написаха в главата му. Ти знаеш, че не се е случило, и той го знае. Но и двамата го усетихте и никога няма да забравите тръпката на онова докосване, което никога не се е случило.
© Вероника All rights reserved.
