Копнеж

      Лили бе на 17 и това беше първият ѝ рок концерт. Беше събирала от джобни в продължение на две години, за да може купи билет. Мечтата ѝ бе да успее да заснеме колкото по-отблизо китариста Матео. Беше толкова готин! Тъмните му очи, черни дълги коси, слабо тяло, искряща бяла усмивка и малките трапчинки отстрани на бузите му... Караше я да се чувства жена – истинска, мечтаеща, желаеща, обичаща...

      Беше си купила малко фотоапаратче. Не се знаеше коя поред употреба бе. Просто не можеше да си позволи повече.

      Лили се запровира през куфеещата публика. Искаше да стигне до сцената.

      - Ааа! – някой извика до ухото ѝ. Почти я проглуши.

     Най-после стигна до сцената. Там се бяха наредили батковците с големите апарати. Ходеха напред-назад и щракаха музикантите. С треперещи ръце Лили извади апаратчето си. Ето го – Матео! Беше на метри от него!

       Единият от фотографите я изблъска.

    - Хей, дръпни се, малката! Тук е място само за професионалисти!

     Лили гледаше Матео със сълзи на очи. Сърцето ѝ щеше да изхвръкне. За един миг той я погледна и ѝ се усмихна.

      „Кое ли е това красиво момиче?”.

     Когато се прибра у дома, Лили се запъти право към таванската стая – нейното малко царство. Извади апаратчето и го включи. Беше успяла да заснеме Матео! Снимката бе силно размазана, но се виждаха очите му – беше като привидение, което те наблюдава.

      - Ех... – въздъхна Лили.

      Закле се някой ден да успее да се измъкне от немотията, да изкарва достатъчно пари, за да си купи голям апарат. Да застане редом до „професионалистите” и да снима Матео необезпокоявана!