Корени-деветнадесета част
И така, една мъчителна неизвестност и тревога легна върху семейството на Петър и Калуда от село Тракия в ранната есен на 1875 година...
По Димитровден всяка година ставаше разплащане с овчари,аргати и другите наемни работници.
Дядо Петър "развързваше кесията" и изплащаше едногодишната вересия,която имаше към труда на онези, които се грижеха за нивите и добитъка му.
Когато Димитър и Георги се прибраха от Узунджово,те предадоха спечеленото от стоката и жребеца на баща си.
Дядо Петър много се учуди, че Мехмед бег е броил триста махмудии за коня.Той погледна двамата си синове и тогава Димитър не издържа погледа на баща си, като му призна, че Мехмед искал да си "откупи вината" за смъртта на Станка, "но и това не му помогна!"
Баща и синове не споменаха,кога, как и защо?
Димитър само напомни ,че агаряните ще изровят земята, за да открият кой и как е посегнал на сина на Осман бег!
Есента често взе да напомня за себе си. Небето ту се изливаше с ненавременен дъжд, ту слънцето вяло грееше, но не топлеше,докато аргатите оряха и сееха зимниците.Овчарите и другите пастири на добитък не запладняваха животните, а ги пускаха свободно от егреците,защото нямаше опасност от преяждане и зян, тъй като сенокоса отмина,а сеното изсушено и прибрано по плевни и сеновали.
Зеленчуци и плодове бяха прибрани в зимните изби,за да има до късна пролет;торбите с ошав, окачени на сушина щяха с всичко останало, като мед,восък,брашно и вино да хранят голямото семейство на Дядо Петър и Баба Калуда.
По Архангеловден всички се причестиха в църквата, като Димитър остави лепта от няколко махмудии и след службата се отдели с отец Андрей,който го изповяда и опрости,за сторени грехове...После Отецът разговаря с останалите братя и Баба Калуда, която с тревога слушаше мълчаливо,но една нотка на облекчение се откърти от душата й,когато свещеникът завърши с:"Бог помози!"
Късната есен преди зимата в Истанбул се оказа топла и достъпна за пътуване от и към столицата на Османската империя, но една тиха и тревожна неизбежност витаеше между двореца на Падишаха и посолствата на Великите сили.
Владенията на Владетеля на всички владетели бяха разбунени от въстания,завери и комитски конспирации.
"Восточният въпрос" и в негово име не успя с дипломатически конференции да облекчи с трайно и общоприето решение съдбата на поробените християнски народи, въпреки, че Султанът на Отоманската империя беше издал ферман за диоцеза на българските духовни владения, което фактически признаваше съществуването на преобладаващ български етнос и право на език,вестници и списания,както и печатни издания, като учебници и помагала за едно общество на просвещение.. Един възрожденски дух витаеше от Дунав до Охрид и Егея,както и в Цариград,защото българите живеещи там имаха възможност да работят за възраждането на една велика в миналото българска просвета и култура.
© Стойчо Станев All rights reserved.
