Корени-петнадесета част
Родът на братята Александър и Станьо беше от едно село между Ески Заара и Хаскьой,както се водеше по турските документи преди Освобождението след Руско-турската война.
И те все още имаха и имат роднини там,но до 1908 година Стойчо Петров Станев и двамата му братя не си бяха идвали да посетят родителите си...
Това село се зове Тракия, Хасковско.
Закътано в предполите на Родопите, малко на североизток от тях, между Стара Загора и Хасково, както и близо до днешен Димитровград, то има богато землище, където земята, повечето орна,от стари времена даваше на населението богати реколти от зърно, зеленчуци и бостан.Пасища хранеха едър и дребен добитък почти целогодишно, защото мекият климат предразполага за това.
Какво беше разпиляло семейството на дядо Петър и Калуда в различни посоки на Одринския вилает през онази драматична за тях 1875 г. ?
Семейството на дядо Петър и Калуда Станьови,както се водеше на отчет в конака на Хасковската кааза притежаваше около 600 декара земя, четири чифта волове и пак около 600 бреви(овце)...е,и няколко коня и крави.
Синовете Георги, Димитър и най-големият Стойчо вече се бяха задомили и работеха тази богата на блага и изобилие земя!Последно чедо се роди Станка,която в тази фатална за родата година навършваше 16 години и според тогавашните традиции, вече се замомяваше.
Когато в едно семейство със трима сина,се появи изтърсаче и то е момиченце:цялото внимание на майка, баща и тримата братя, се надпреварва да закриля с любов мъничката!
Пък тя за обща радост растеше тънка като тръстика, синеока,с буйна кестенява коса и вечно засмяна.
Селото се делеше на българско,с преобладаващо население и турска махала от 50-60 къщи в южния край.На мегдана в селото имаше голяма чешма със сладка вода,както казват селяните от тракийските села.
Всичко вървеше по мед и масло, както е прието да се казва, докато оня турчин Мехмед, сина на Осман бег от съседното село, където баща му имаше чифлик,взе че хареса Станка и взе да я задява...
Щом наша Станка напълнеше менците с вода и Мехмед правеше опити да надпива водата й!
Станка кротко и усмихната изчакваше, докато турският момък уж утоляваше жаждата си,после, гледайки насмешливо Мехмед в очите изливаше водата от бакърите в коритото за поене на добитък и играта започваше отново, докато не дойдеше някой мъж или задомена жена.Тогава чуждоземецът засрамен се качваше на коня си и в яда си пришпорваше животното към чифлика на баща си...
Но веднъж, въпреки нежеланието на момата,Мехмед я изчака да си тръгне от чешмата и ненадейно връхлетя върху Станка,като се опитваше с коня да я притисне, уж на шега в един сокак...
Добре че наблизо случката видяха няколко мъже,сред които и брата на момата - Димитър ,който беше висок и здрав българин, иначе хрисим и мълчалив, но избухнеше ли, както казват:"бягай, че идва!"
Дали от тази случка, но Станка повече не отиде за вода на чешмата и закле батя си да не казват на майка и баща, за да не ги притесняват...
Но Станка,хубавата надежда и любовта на цялото семейство повече не отиде за вода, взе да се смее,някак насила и до четиридесет дни зазля и не стана повече от одъра.
Цялото село се в чудо видя:Станка, оная засмяна и добра момичка на Петър и Калуда умираше!
Майката, бащата, братята и снахите, барабар с децата стояха на колене край одъра на умиращата,докато свещеникът я причестяваше.
След това дядо Петър хвана за ръка любимото си дете и научи от нея причината за болестта й...
"Тейко...Мехмед, сина на Осман бег от съседното село ми налетя и аз оттам насетне..."
Това бяха последните няколко думи на "Хубавата Станка",както селяните зовяха името й преживе.
© Стойчо Станев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
...много болка...
-
Благодаря, Мариана!
-
Бих добавил, съдбата на поробените, зависи от прищевките на пробителя...
Сега се сетих, че във филма "Капитан Петко войвода " агаряните убиха брат му и се опитаха да поругаят жена му. И той започна тогава да мъсти, което е нормална човешка реакция.
Благодаря за прочита, Мариана!
Ето защо днес трябва да оценим при какви условия са живели българите.
Честит празник за теб и близките ти хора!
Да живее България! -
Благодаря за коментара и оценката, Иван!
Онова време в което са живели българите е точно описано от Иван Вазов в "Под игото"!
Това като епизод в Дядо Стояновата воденица ,който сме чели и гледали по филми е постоянно явления!
Иван Вазов обобщава живота, стремежа за свобода, ролята на църквата и непримиримостта на младите към бунт! -
Благодаря за поздрава,Младен!
Относно разбирането за безкласово общество:тази утопия,като всяка друга е мираж в пустинята...
Тази нереална идеологическа система съсипа такава велика страна като Русия, че какво остава за една страна като България?
Във физиката и математиката, както и във философски аспект се приемат неща, които са хипотетично възможни:абсолютни числа и недоказуеми догми,както е в църквата.
Същата догматика в идеологически план използват и болшевиките! -
Прочетох автобиографичния ти очерк, Стойчо! Потресаващ и драматичен! Разбирам мъката на цялото семейство за тъжния край на Станка. И неволно си спомням всичко, което съм чел за турските издевателства. От "Нещастна фамилия" на Васил Друмев, разказите на Любен Каравелов, "Под игото" на Вазов, "Козият рог" на Хайтов, та до "Време разделно" на Антон Дончев.
Колко трудно е да обича човек такива мъчители на българите. А днес някои политици искат да поднесат части на България отново на Тях, слугувайки им... Поздравления за силно въздействащия очерк. Докосва сърцето и душата на читателя. Всъщност това може да стане повест за онези тежки времена... -
С 600 дка собствена земя веднага попадаш в графата кулаци. И народната власт ти вижда сметката. Ето я истинската причина за упадъка на днешна България. Можехме да бъдем житницата на Европа и да богатеем, но отнеха земята на селяните заради мъглявите теории на Маркс и Енгелс и изкуствено създадоха т.нар. пролетариат /какъвто в Българя не е имало/. Оттам и само оттам - като следствие, са бедите български.
Много интересно разказваш, Стойчо. Все едно публикуваш откъси от мемоари. Поздравление и честит празник на Независимостта!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Пепи, благодаря за коментара и оценката!