Корени-петнадесета част
Родът на братята Александър и Станьо беше от едно село между Ески Заара и Хаскьой,както се водеше по турските документи преди Освобождението след Руско-турската война.
И те все още имаха и имат роднини там,но до 1908 година Стойчо Петров Станев и двамата му братя не си бяха идвали да посетят родителите си...
Това село се зове Тракия, Хасковско.
Закътано в предполите на Родопите, малко на североизток от тях, между Стара Загора и Хасково, както и близо до днешен Димитровград, то има богато землище, където земята, повечето орна,от стари времена даваше на населението богати реколти от зърно, зеленчуци и бостан.Пасища хранеха едър и дребен добитък почти целогодишно, защото мекият климат предразполага за това.
Какво беше разпиляло семейството на дядо Петър и Калуда в различни посоки на Одринския вилает през онази драматична за тях 1875 г. ?
Семейството на дядо Петър и Калуда Станьови,както се водеше на отчет в конака на Хасковската кааза притежаваше около 600 декара земя, четири чифта волове и пак около 600 бреви(овце)...е,и няколко коня и крави.
Синовете Георги, Димитър и най-големият Стойчо вече се бяха задомили и работеха тази богата на блага и изобилие земя!Последно чедо се роди Станка,която в тази фатална за родата година навършваше 16 години и според тогавашните традиции, вече се замомяваше.
Когато в едно семейство със трима сина,се появи изтърсаче и то е момиченце:цялото внимание на майка, баща и тримата братя, се надпреварва да закриля с любов мъничката!
Пък тя за обща радост растеше тънка като тръстика, синеока,с буйна кестенява коса и вечно засмяна.
Селото се делеше на българско,с преобладаващо население и турска махала от 50-60 къщи в южния край.На мегдана в селото имаше голяма чешма със сладка вода,както казват селяните от тракийските села.
Всичко вървеше по мед и масло, както е прието да се казва, докато оня турчин Мехмед, сина на Осман бег от съседното село, където баща му имаше чифлик,взе че хареса Станка и взе да я задява...
Щом наша Станка напълнеше менците с вода и Мехмед правеше опити да надпива водата й!
Станка кротко и усмихната изчакваше, докато турският момък уж утоляваше жаждата си,после, гледайки насмешливо Мехмед в очите изливаше водата от бакърите в коритото за поене на добитък и играта започваше отново, докато не дойдеше някой мъж или задомена жена.Тогава чуждоземецът засрамен се качваше на коня си и в яда си пришпорваше животното към чифлика на баща си...
Но веднъж, въпреки нежеланието на момата,Мехмед я изчака да си тръгне от чешмата и ненадейно връхлетя върху Станка,като се опитваше с коня да я притисне, уж на шега в един сокак...
Добре че наблизо случката видяха няколко мъже,сред които и брата на момата - Димитър ,който беше висок и здрав българин, иначе хрисим и мълчалив, но избухнеше ли, както казват:"бягай, че идва!"
Дали от тази случка, но Станка повече не отиде за вода на чешмата и закле батя си да не казват на майка и баща, за да не ги притесняват...
Но Станка,хубавата надежда и любовта на цялото семейство повече не отиде за вода, взе да се смее,някак насила и до четиридесет дни зазля и не стана повече от одъра.
Цялото село се в чудо видя:Станка, оная засмяна и добра момичка на Петър и Калуда умираше!
Майката, бащата, братята и снахите, барабар с децата стояха на колене край одъра на умиращата,докато свещеникът я причестяваше.
След това дядо Петър хвана за ръка любимото си дете и научи от нея причината за болестта й...
"Тейко...Мехмед, сина на Осман бег от съседното село ми налетя и аз оттам насетне..."
Това бяха последните няколко думи на "Хубавата Станка",както селяните зовяха името й преживе.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойчо Станев Всички права запазени
