Пространствено - времевите координати бяха напълно размити. Усещането за неопределеността на ситуацията се разливаше из всяка фибра на тялото й. Тя пристъпваше бавно по коридора и звукът от нейните стъпки не беше обикновено кънтене, а наситено с приглушена носталгия трептене. От походката й струеше самоувереност, която макар и ефимерна, беше повече от наложителна, за да балансира вътрешната колебливост. Повече от всичко друго й се искаше да не знае къде отива. Въобразяваше си, че щом стигне дотам, ще съумее да се отърси от изградената представа. Но, уви, всичко онова, което я очакваше отвъд вратата, в дъното на коридора, щеше да се окаже болезнено познато. Единствен пътят дотам беше забулен от мистериозността на евентуалната изненада и тя тръпнеше от нетърпение да се сблъска с непредвиденото. А то я дебнеше зад ъгъла на нейните собствени мисли, очаквайки подходящия момент, за да се материализира.
Изведнъж в съзнанието й изплуваха заучени клишета, чиито смисли сега добиваха нови измерен ...