Притъмнява. Тиха уличка. Мирис на скара. Коридор от липи. Лек ветрец. И само ръка, която ме държи на крачка от съвършенството…
Извървявам за хиляден път километрите на този малък град. И всеки път се влюбвам в тихите му улички. В залезите покрай канала. В комарите, които безпощадно хапят крака ми. В жабите, които неуморно клюкарстват. В прилепчетата, които тревожно прелитат. Влюбвам се в хилядите истории, които изплуват в ума ми. Влюбвам се в живота – такъв, какъвто е. Обичам да живея. Обичам да чувствам. Топлина. Една безкрайна топлина. И благодарност, че съм тук и лицето ми е огряно от светлината. Най-голямото богатство сме си ние самите. И всички, които са до нас и ни обичат.
Морето в мен напира да излезе. Тихи вълнички ме обливат. Пяната отмива всичко излишно. По гръб се нося по течението. Дотолкова потънала в гората от тъмните косъмчета, които са навсякъде около мен. Дотолкова отдадена на синьото…
Вървя под липите на своето детство. С тънки плитки и ожулени колене. Виждам онова иг ...