/по идея на Юри, а при него по идея на бутилката. Нямам понятие как се пуска свързаното произведение, сори, пич!
Почва с една поредна случка с картечната ми уста, продължава с видения за бъдещето, завършва с представа, почерпена от алкохолните миражи на един поет…
Та – поред…
Отивам да плащам телефона. Познават ме – едната касиерка е моя ученичка. Очакват нещо от мен, затова се шегувам:
- Извинете, че щях да закъснея, но чак снощи се прибрах от Китай през Италия…
Смеят се безгрижно. Викам:
- Май не ви е страх от коронавируса?
- Защо да ни е страх? Младите не умират…
- Именно, де – кимам – Страшното е, че ще оцелеете…
Е, това не е шега…
Момичетата са безгрижни – не ги хваща ни дисковирус, ни кръчмовирус, пък сексът… И там ще се оправят. Или ги оправят /Оппа, червена точка?/. Нищо няма да ги спре. Ми, то от сега предлагат секс при коронавирус - в скафандри, без допир на лицата /мюсюлманките отдавна са готови, свикнали са с фереджето, пък и то понякога прави жената по-хубава/, бърз допир ...