ПРОБЛЕМ
            Когато се родиха котенцата, пъпните върви бяха дълги около 6-7 сантиметра. Те трябва да изсъхнат и да отпаднат. После разбрах, че те са влажни и лепкави.
            Започна Маша да си гледа котенцата. Позволяваше ми да ги взимам в ръце. След няколко дена забелязах, че пъпните връвчици на котенцата се бяха омотали около лапичката на котката и четирите котенца бяха като завързани, не можеха много да шават. Това ми се видя много необичайно. Как да помогна да се разделят котенцата? Дойде ми наум с ножица за срежа омотаните връвчици. Трябва да намеря ножицата. Успях да срежа връвчиците, но се появи нов проблем.  Котенцата залепнаха едно към друго за коремчетата. Ами сега какво да правя? Въобразявах си, че като човек мога повече да направя от котката. А беше посред нощ. Минаваше 12 часа, трябваше вече да лягам да спя.
             Мария винаги е била по-смела и по-компетентна от мене във всяко отношение. Вечер до късно, тя не можеше да заспи и няма да й объркам съня, ако й се обадя. Притеснявах се за котенцата, притеснявах се за това, че беше късно посред нощ. Нямаше да си простя, ако заради мене, станеше нещо с котенцата. Удобно, неудобно, реших се да позвъня.
              - Извинявай,  Мария, че посред нощ ти звъня. Направих една глупост и не знам как да я поправя. Имам малки котенца, пъпните им връвчици се бяха преплели около лапичката на майката. Имах неблагоразумието да ги срежа. Освободих лапата на котката, но стана друга беля. Котенцата залепнаха едно за друго с коремчетата.
               - Не се притеснявай, майката знае какво да прави.
               - Не беше заспала, нали?
               - Не.
              Малко се поуспокоих. Приготвих се за спане. Загасих осветлението. Мушнах се под юргана, завих се през глава, също както щраусите си завират главите в пясъка.  Опитвах да заспя и не смеех да си помисля какво може да стане с котенцата.
          На другата сутринта те се бяха отлепили.