КОТКА НА ГОЛО
Роман от Джордж Мишковиц
Здравей приятел! Тази броеница е низ от бялото и черното мънисто на едно човече, от съня и ежедневието на един сервитьор, от деня и нощта на един свят. Благодаря на всички, които са ми дали за нейното съществуване и на всички, които са ми отнели за нейното допълване. Всяка усмивка има нужда от сълза, за да е такава. Но за да не се пръснат топчетата на живота и потулят из всичките му алаи и чукари, ти е необходима една нишка, на която да си ги навървиш и къташ. Едно канапче, което се мандахерца из джобчето ти, дори когато имаш дупка. А канапчето пък си иска възелче за да e потребно. Добре му затегни двата края, за да можеш го наниза на шията или омота на ръката си, колчем останеш гол. Тъй нещо все ще ти дрънка и ще имаш занимавка и сметалце за из път. Път къс или дълъг не знам, ала с тая връв по него нивга не ще си сам. И дори да зъзнеш гол, не ще си голтак и от всички забравен, отхвърлен, никому немил и недраг, за миг мънисто ще имаш ортак. Светец ...