-Ти не трябваше да се родиш!-когато чух до болка познатите ми думи скован
от леден ужас сякаш се събудих в кошмар.
Но това не беше възможно! Той бе мъртъв! След като толкова пъти се бе
опитал да умъртви бе загинал.
-Предполагам, че наистина си ти и си излезнал от гроба, а не някой
шегаджия. Чакам те, удоволствието ще бъде изцяло мое...
Първо се беше опитал да ме удуши с възглавница. Още помня звънеца който
спаси живота ми. Броях овце за да не се уплаша и да не заболи повече.
"Сто тридесет?Сто тридесет и пет?Сто четиридесет и пет.."
Виех се над зелена ливада, а върху ни се спущаше безвезден мрак. Пастира
изсвири с рога си. Глас на рог, всъщност на камбана. Нашият звънец имаше
камбанен глас. ...