Крачка напред, две надолу
Това е ситуацията…
Зараза, криза, блокади, ограничения, карантина, карантина, карантина…
Хората – по домовете. Където са двама пенсионери в три стаи, добре – има и за кучето. Ами тричленно семейство в гарсониера? Макар и там да има шанс за оцеляване поединично – един в спалнята, друга в кухнята, детето в тоалетната.
А сериозно – говорим за какво ли не. За вируси, за лечение, за паника, за скок на цените и рухване на икономиката, за оцеляването след кризата…
И забравяме най-важното.
За нас. За хората. За човечеството.
Което се различава от животните и растенията по една черта. Тая, правеща ни сапиенси.
Печатници, книжарници, библиотеки – затворени. Художествени галерии – затворени. Театри, кина, музеи, опери, концертни зали /колкото са останали/ - затворени.
Това, което издига хората над биологичната маса – културата, е официално закрито. И хич не се вижда перспектива. А и да отменят блокадата – първата грижа на оцеляващите примати не е културата, а биологичното запазване на вида. Ядене, пиене, размножаване, сигурност за дребните и сладки нещица от битието…
А културата…
Жертва на разпада.
Когато материалното е всичко, останалото е нищо…
Хилядолетия хората са се опитвали да създадат общество. Утопично, религиозно, политическо, икономическо… Общество! Обединение на хора с една цел, с едно виждане, с един манталитет, с една мечта…
Кога успешни общества, кога провалили се…
Но общества…
Сега изграденото – недоносче, схоред някои, възможност, според други – изграденото се разгражда.
Сградата се разрушава – тухла по тухла. И всяка тухла – отделно от другите. За да оцелее.
Макар и лаиците в строителството да разбират, че една тухла леко се чупи, докато зидът е устойчив. Понякога дори на земетресения и урагани.
Нашата Вавилонска кула не рухва – сами я разрушаваме. Официално, със съгласие, в името на висша, според някои, цел – оцеляване.
Къде? По килии? По пещерите? Всяка маймуна на свой клон?
Хилядолетия човечеството е вървяло напред – с криволичения, но към хоризонта. Сега – стоп! На място! И - кръгом?
Страхът убива бъдещето. Паниката унищожава идеите. Егоизмът смазва обществото…
А бъдещето може и без нас. И ние без него. Но децата ни…
Като справка – твърдят, че най-оцеляващите в природата са хлебарките.
Съществуват и без култура, без цивилизация, без изкуство, без идеи, без цели. Заврени в цепнатините на пода и стената, бродещи нощем в търсене на прехрана, живеещи и без глава известно време. Оцеляването е живот за тях…
© Георги Коновски All rights reserved.
