Край без надежда
Край без надежда
Пустош и самота навсякъде. Нищо друго освен безкрайното море от пясък и тежкото мрачно небе разстелило се отгоре му. Толкова тежко, че дори и най-силната буря не би помръднала и една от безбройните песcчинки. А отгоре огненото кълбо е набелязало своята жертва. Насочило е цялата си енергия срещу някакво бледнеещо петно, което едва се влачи между вълните на пресъхналия океан.Това петно всъщност е отражение на душата на скитащ самотник. Той отдавна обикаля сред нищото без да знае какво търси и защо го търси. Това изглежда безкрайно за него, защото той не знае, че с всеки изминал миг слънцето просмуква и последните сили от немощното му тяло. Когато скитникът падне от него ще остане само материя, която ще се пръсне на хиляди прашинки от натиска на небесната просмукана с влага пелена. Тогава всяка от прашинките ще намери своето място в безбрежната пустош, но до тогава бледнеещото петно ще продължи да се влачи безцелно върху сухите елементи на безкрайната пустиня.
© Ицо Саков All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Нещо между разказ, есе и стих без рими
Изразява емоции, чувства, мисли...Кратичко. Поетично. Няма случка. Няма и публицистичен характер, за разлика от есето.... -
Аз не съм много навътре...та искам да питам какво точно е импресия?Нещо абстрактно ли какво?
-
Да, наистина не е лошо импресиите да се отделят от останалите неща. Защото това не е точно разказ.
-
То е разказ ама го забравих да го настроя при публикуването
-
Хубаво е. Хубава е тоест. Импресия.
Трябва да направят един нов раздел - за импресии. За да не се смесват със стиховете.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Аз съм Лолита.
Аз съм малка фея откраднала изяществото на жена.
Аз съм малка жена откраднала разума на мъжете - съблазън в малко шишенце.
Аз съм приказно странна грация, сплитаща фантазиите.
Аз съм тайна с капризен, душеубийствен и ласкав чар.
Тънък, едва уловим зелен дим от гореща лукавост.
Аз съм енигма, аз съм вълшебство - открадвам радост, чувства и тайни.
Аз съм секунда и всичко за мен е игра.
Дори разбита, изпепелени сърца.
Обличате ме в шарени представи, а всъщност съм просто невинност
Въвличате ме в мътни фантазии, а аз съм просто ефирност.
И без да искам ставам пожар.
Но аз съм дете!
Похотта ме ужасява, няма плът моето въображение.
Страсти, копнежи и дълбоки, скрити мисли не се вместват в детските очи.
И в онзи миг - фойерверка, когато ме обсеби мъжката решителност и няма да мога да спра прегръдките, целувките, желанието... Ще се срине моят свят!
И аз, ах, ще бъда просто Лола.
by:Ина Герджикова
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Нагледен пример за това що е хубава импресия, ако ти се чете