Край без надежда
Край без надежда
Пустош и самота навсякъде. Нищо друго освен безкрайното море от пясък и тежкото мрачно небе разстелило се отгоре му. Толкова тежко, че дори и най-силната буря не би помръднала и една от безбройните песcчинки. А отгоре огненото кълбо е набелязало своята жертва. Насочило е цялата си енергия срещу някакво бледнеещо петно, което едва се влачи между вълните на пресъхналия океан.Това петно всъщност е отражение на душата на скитащ самотник. Той отдавна обикаля сред нищото без да знае какво търси и защо го търси. Това изглежда безкрайно за него, защото той не знае, че с всеки изминал миг слънцето просмуква и последните сили от немощното му тяло. Когато скитникът падне от него ще остане само материя, която ще се пръсне на хиляди прашинки от натиска на небесната просмукана с влага пелена. Тогава всяка от прашинките ще намери своето място в безбрежната пустош, но до тогава бледнеещото петно ще продължи да се влачи безцелно върху сухите елементи на безкрайната пустиня.
© Ицо Саков Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Нещо между разказ, есе и стих без рими
Изразява емоции, чувства, мисли...Кратичко. Поетично. Няма случка. Няма и публицистичен характер, за разлика от есето.... -
Аз не съм много навътре...та искам да питам какво точно е импресия?Нещо абстрактно ли какво?
-
Да, наистина не е лошо импресиите да се отделят от останалите неща. Защото това не е точно разказ.
-
То е разказ ама го забравих да го настроя при публикуването
-
Хубаво е. Хубава е тоест. Импресия.
Трябва да направят един нов раздел - за импресии. За да не се смесват със стиховете.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Аз съм Лолита.
Аз съм малка фея откраднала изяществото на жена.
Аз съм малка жена откраднала разума на мъжете - съблазън в малко шишенце.
Аз съм приказно странна грация, сплитаща фантазиите.
Аз съм тайна с капризен, душеубийствен и ласкав чар.
Тънък, едва уловим зелен дим от гореща лукавост.
Аз съм енигма, аз съм вълшебство - открадвам радост, чувства и тайни.
Аз съм секунда и всичко за мен е игра.
Дори разбита, изпепелени сърца.
Обличате ме в шарени представи, а всъщност съм просто невинност
Въвличате ме в мътни фантазии, а аз съм просто ефирност.
И без да искам ставам пожар.
Но аз съм дете!
Похотта ме ужасява, няма плът моето въображение.
Страсти, копнежи и дълбоки, скрити мисли не се вместват в детските очи.
И в онзи миг - фойерверка, когато ме обсеби мъжката решителност и няма да мога да спра прегръдките, целувките, желанието... Ще се срине моят свят!
И аз, ах, ще бъда просто Лола.
by:Ина Герджикова
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Нагледен пример за това що е хубава импресия, ако ти се чете