Обожавах природата, но днес имах нужда да разбера, затова реших походите да ги оставя за утре. Качих се в колата и потеглих към манастира. Това местенце беше неописуемо, сякаш някой беше събрал най-добрите рисувачи на света да покажат таланта си. Всяко дръвче, всяко храстче, всеки камък бе сложен по начин, по който показваше бляскавата си красота до забравяне. Когато пристигнах, почти се беше стъмнило. Направих първата си крачка към това свещено място. Някаква буца заседна в гърлото ми, устата ми пресъхна и просто всичко изчезна. Не знаех колко време съм била в безсъзнание, но когато отворих очи, се чувствах сякаш не на мястото си. Тялото ми беше положено върху старинно дърво, превърнато в маса. Заприлича ми на олтар за жертвоприношения. Черна сянка се надвеси над мен и попречи на очите ми да се наслаждават на творби, които сякаш не бяха създадени от хора. Странно, но гласът идваше от другаде, когато ме попита дали съм добре. Опитах се да се изправя, но нечия ръка ме бутна обратно към ...