Красота на североизток
Хубави, много хубави са околностите на това селище с толкова красоти. Разположено е в долчина, която е мястото на срещата между обширна равнина, низина и края на някогашните вековни дъбрави, части от които са останали и дори имат специално име, но на много километри по на запад и на север от селището. На изток, в направлението юг-север, по протежението на няколко километра, се е източил горист хълм, в който някога е имало обилие от сърни и елени, и носи името си именно от този дивеч. Има много извори, и нещо съвременно – единствената ски-писта в Североизточна България. В подножието на хълма криволичи живописна, църцореща река с вирове, пълни с риба – шарани, таранки, червеноперки, кротушки, дори съвсем мънички змиорчици.
Върби, тополи, шипки и лески са се ширнали по двата бряга. А също пипериче и хвощ. На север, по течението на реката и в най-долната част на хълма, има прелестна лескова и дрянова гора. А под сенките на леските и дряна ромолят няколко бистри студени извора. Наесен е пълно с узрели дренки и лешници. Откъм западния бряг на реката, далеч на запад, са се проснали доматени градини, за напояването на които се използва водата от реката.
Но и другите посоки встрани от селището предлагат още красоти. На север най-вначалото има неголяма, но величествена дъбрава, в която са израснали вековни дъбове с пищни корони, под които наесен е пълно с жълъди. Някои казват, че там има и трюфели. Сред дъбравата е разположен градският стадион, носещ името на родения тук първи български световен шампион по силов спорт. Под дъбовете няма много трева и храсти, защото са толкова сенчести, та под тях трудно прониква светлина. Разходките и дишането на най-чистия въздух са любимо занимание на жителите.
Тази дъбрава продължава на запад с друга дъбова гора, но вече с по-млади дървета. Тук, в края на гората, е много живописно, защото през май разцъфва блатното кокиче, а през лятото цъфтят макове, метличини, диви рози, дребни бели и жълти акации, глог, къпина, диви малини и ягоди, а по-късно радост за окото са дива цикория, слез, бял оман. През есента гората по-навътре е влажна и леко мъглива, но пък под листатата, обсипани с капки дъждовна вода, е пълно с охлюви и сърненки, сърнели, горски печурки, брането на които е също любимо занимание на жителите. Всички описани гори са дом на кълвачи, свраки, сойки, синигери, папуняци и много други птици. А през зимата, между реката и гората се срещат диви гъски и патици.
По на север, а също и на запад се ширят хубави, богати почви, които раждат много зърно. В стърнищата наесен се крият пъдпъдъци, яребици, гугутки и много диви зайци. Само лозята са по-малко и са с малки площи, засявани и отглеждани за собствени нужди. Но пък са запазени сортове като бял и черен отел, бяла и черна липа, шевка, ранната перла, зайбер, от които се прави благоуханно и вкусно червено вино. А от белите сортове – бяло, с изключителен аромат и вкус.
От южната страна, съвсем равнинно и по протежение на железопътната линия, се е разстлала като пъстра черга друга прелестна дъбрава. Там величествени дъбове са обрадени от саморасли ели и брези. Ширят се слънчеви полянки, пълни с уханни треви и горски и полски цветя.
В градчето са родени първи български световен шампион (ПС) по много практикуван народен спорт – баща на известен български футболист (НС), художник-известен скулптор – автор на статуя със символ на мъдростта, барелеф на известен световен режисьор, поседнали на пейка творци и мн. други (ГЧ), варненско-ловешки художник с картини в много галерии, включително в чуждестранни, например Хамбург (ЙД), известен професор хирург-онколог, организатор на голяма софийска болница (СК).
И за по-интересно това кратко пътеписче-есе завършвам с игра-загадка, за тези които биха го прочели и биха се позаинтересували: Кое е градчето и кои са споменати бележити бъпгари, за които то е родно място? Как се казва хълмът, за който става дума? А живописната рекичка?
Нищо от горното не е измислено, но има промени във времето.
© Bezzhichen
© Безжичен,
© 2023
© Безжичен All rights reserved.