Bezzhichen (Безжичен)
242 10998
10.01.2023 г., 12:39 ч.

Красота на североизток, малък пътепис 

  Проза » Други
1192 4 33
3 мин за четене

Красота на североизток

 

     Хубави, много хубави са околностите на това селище с толкова красоти. Разположено е в долчина, която е мястото на срещата между обширна равнина, низина и края на някогашните вековни дъбрави, части от които са останали и дори имат специално име, но на много километри по на запад и на север от селището. На изток, в направлението юг-север, по протежението на няколко километра, се е източил горист хълм, в който някога е имало обилие от сърни и елени, и носи името си именно от този дивеч. Има много извори, и нещо съвременно – единствената ски-писта в Североизточна България. В подножието на хълма криволичи живописна, църцореща река с вирове, пълни с риба – шарани, таранки, червеноперки, кротушки, дори съвсем мънички змиорчици.

      Върби, тополи, шипки и лески са се ширнали по двата бряга. А също пипериче и хвощ. На север, по течението на реката и в най-долната част на хълма, има прелестна лескова и дрянова гора. А под сенките на леските и дряна ромолят няколко бистри студени извора. Наесен е пълно с узрели дренки и лешници. Откъм западния бряг на реката, далеч на запад, са се проснали доматени градини, за напояването на които се използва водата от реката.

      Но и другите посоки встрани от селището предлагат още красоти. На север най-вначалото има неголяма, но величествена дъбрава, в която са израснали вековни дъбове с пищни корони, под които наесен е пълно с жълъди. Някои казват, че там има и трюфели. Сред дъбравата е разположен градският стадион, носещ името на родения тук първи български световен шампион по силов спорт. Под дъбовете няма много трева и храсти, защото са толкова сенчести, та под тях трудно прониква светлина. Разходките и дишането на най-чистия въздух са любимо занимание на жителите.

     Тази дъбрава продължава на запад с друга дъбова гора, но вече с по-млади дървета. Тук, в края на гората, е много живописно, защото през май разцъфва блатното кокиче, а през лятото цъфтят макове, метличини, диви рози, дребни бели и жълти акации, глог, къпина, диви малини и ягоди, а по-късно радост за окото са дива цикория, слез, бял оман. През есента гората по-навътре е влажна и леко мъглива, но пък под листатата, обсипани с капки дъждовна вода, е пълно с охлюви и сърненки, сърнели, горски печурки, брането на които е също любимо занимание на жителите. Всички описани гори са дом на кълвачи, свраки, сойки, синигери, папуняци и много други птици. А през зимата, между реката и гората се срещат диви гъски и патици.

     По на север, а също и на запад се ширят хубави, богати почви, които раждат много зърно. В стърнищата наесен се крият пъдпъдъци, яребици, гугутки и много диви зайци. Само лозята са по-малко и са с малки площи, засявани и отглеждани за собствени нужди. Но пък са запазени сортове като бял и черен отел, бяла и черна липа, шевка, ранната перла, зайбер, от които се прави благоуханно и вкусно червено вино. А от белите сортове – бяло, с изключителен аромат и вкус.

     От южната страна, съвсем равнинно и по протежение на железопътната линия, се е разстлала като пъстра черга друга прелестна дъбрава. Там величествени дъбове са обрадени от саморасли ели и брези. Ширят се слънчеви полянки, пълни с уханни треви и горски и полски цветя.

     В градчето са родени първи български световен шампион (ПС) по много практикуван народен спорт – баща на известен български футболист (НС), художник-известен скулптор – автор на статуя със символ на мъдростта, барелеф на известен световен режисьор, поседнали на пейка творци и мн. други (ГЧ), варненско-ловешки художник с картини в много галерии, включително в чуждестранни, например Хамбург (ЙД), известен професор хирург-онколог, организатор на голяма софийска болница (СК).

 

И за по-интересно това кратко пътеписче-есе завършвам с игра-загадка, за тези които биха го прочели и биха се позаинтересували: Кое е градчето и кои са споменати бележити бъпгари, за които то е родно място? Как се казва хълмът, за който става дума? А живописната рекичка?

Нищо от горното не е измислено, но има промени във времето.

 

© Bezzhichen

© Безжичен,

© 2023

© Безжичен Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • А днес (за мой срам) научих, че голямата ни българска шахматистка от 50-те, 60-те и 70-те години на 20 век, Паунка Тодорова, също е родена във Вълчи дол. Така колекцията ми от известни люде, родени във Вълчи дол, се попълни и с жена, от което съм много доволен.
  • Владимир, благодаря за това, че си обърнал вниманието на описанието на Арабаджи дере, да тя е малка, но доста дълга - извира в Лудогорието, около Нови пазар, а се излива в земята в безбрежността на Добруджа, но най-голямата нейна красота е именно около и във Вълчи дол. Толкова е живописна, а това е равнина, която не предполага чак такива красоти, както с планината около Радомир. Невероятно красива е през всички сезони.
  • Ааа, не! Кавърмата си е много хубаво и най-вече вкусно нещо, щото можеш да си я консумираш не само в Радомир. А водопадът... Щом го намерих в мрежатс, вярвам ти! "бучалото*, и името му запомних
  • Хубава си ни е земята, накъдето и да се спусне взорът ни! Само да ги нямаше кърлежите, дето ни смучат и заповядват! От Радомирско до морето, и от златните жита до щурчето в Пирин, от реките на Балкана до диханието на долините- всичко това трябва да остане българско завинаги.
  • Ама не си права, Пепи. Тук авторът описва живописна рекичка, и добре я описва. Поздравявам го. Защо пък да не си представям Радомирския водопад: там имаше един такъв, Вазов го нарича Радомирска Ниагара. То е едно олющено свлачище от три метра и нещо, ама хубаво плющи. Ние му викахме Бучалото. Там не пиехме боза. Кавармата е друга работа. Пак радомирска, де.
  • Ivita_Mirianova (Ивита): Благодаря за надникването!
  • Поздрав, Безжичен! Първите инициали ме насочиха към Петко и Наско Сиракови. Не знаех, че имат връзка с Вълчи дол.
    Пътеписът много ми хареса. Толкова рядко се случва да прочета тук нещо подобно. Благодаря!
  • Благодаря.
  • Хубави описания!
    Поздравления!
  • exuded (Владимир Георгиев) - от твоя Радомир познавам само кавърмата
  • Благодаря, Терита!
  • Благодаря, Владимир! Някога, в младежките години, ми предлагаха работа с много добри условия и в Радомир, и в Банско, но морското ми сърце ме остави в мястото, което е мое, което ми е в сърцето - Варна.
  • Докато го четох, надявах се, че е моят роден Радомир, макар да знам, че е по-назапад. Ама бързо разбрах, че не е. Ако искате да знаете, Радомир не е по-малко вълчи дол. Поздравления за пътеписа. Мисля, че няма всъщност значение къде е - важното е, че е красиво описано. Това е дол. Вълчи. Не долнище. Чудесно есе!
  • Обичам старите български филми.
  • Да, Патриция. Апостол Карамитев беше там в този прекрасен филм! Как се сети? Благодаря ти. Опасна е Нели от Вълчи дол .
  • Прекрасен пътепис! И се сетих за "Специалист по всичко".
  • Браво, Веско!
    След като разкри името - да, "Вълчи дол", вече мога да кажа: ПС - Петко Сираков, НС - Наско Сираков (той, доколкото зная е роден в Стара Загора), ГЧ - Георги Чапкънов - Чапа, ЙД - Йордан Денев, СК - Станко Киров. Името на рекичката е "Арабаджидере" - влива се в язовир, оттам изтича и изчезва в земите на Добруджа, на хълма - "Сърнен хълм", но хората го знаят с турското име "Кошубаир". Има доста и в Уикипедия, и на други места. Наистина е много красиво наоколо!
  • Имаш благ усет за природата, Безжични.След като отгатнем разкажи и за другите инициали.Малките селища също имат памет.Вълчи дол
  • Yuri (Yuri Yovev), palenka (Пепи) - благодаря за интереса. Имах и друга цел - да подсетя за тези наши известни люде! ЙД и СК са по-трудни за откриване, но след като се открие населеното място там може да се намери и за тях! В градчето има малка галерия с картини на ЙД.
    Има картини в галерии в Одеса, Москва, Хамбург, Хелзинки, Риека, Рощок, Гданск, Атина и в много български градове и частни колекции.
  • И по НС, но трябваше да чета внимателно още първия път
  • Сетих се, Безжичен, защото съм тренирал този много хубав и най-успешен български спорт.
  • Добре, който иска да си поиграе
  • сетих се за чапа, но ще си трая
    да беше и споменал, че все е влизал във вицовете на СТ като българския Магаданск (градът)
    Ще падна от смях, голям хитрец си!
  • Ама и двата са големи, а ВТ - много голям, пък и там не е рекичка, а речище! И по-скоро е в Централна България. Отговорът е в имената на хората, дадени с истинските им инициали.
  • и за втори се сетих - Велико Търново
    няма да се ровя, не знам какво е Чапа, ще чета
  • Благодаря, Валентина. Тогава да подскажа: Чапа!
    Паленка, има още един - много малък, доста по на изток и на север от Велики Преслав. И пак започва с "В". Благодаря за надникването! За снимки трябва да поровя.
  • Без да ровя в гугъл, започвам да разсъждавам логически като в "стани богат" - засега се сещам само за един град с две имена в СИБългария - Велики Преслав. Ще чета с интерес!
    Ти си качвал и много красиви снимки от СИ Бл, поляни с патет ( ниските къси перуники) в едни сипеи и т.н. Няма ли да изровиш някоя!
  • Не се сещам, Безжичен, но е много красиво описано.
  • Скитница и Дон Бъч - открили сте го. Благодаря за надникването.
    Таня! Благодаря много!
  • Оле, то било градче, грешката е моя, минавала съм през него, но си мислех, че е селце.
  • Прекрасни описания! Името на града се състои от две думи, имам роднини, които и досега живеят в него. Знам рекичката много добре, но не мога да се сетя за името. Градчето и околностите наистина са много приятни.
  • С интерес прочетох пътеписа и все очаквах да разбера кое е това кътче. И понеже съм от североизточната част на станата ми стана интересно. Признавам си, в гугъл открих кои са ПС и НС, и кое е населеното място. Знам къде е това селце, но никога не съм се разхождала из него и околностите му.
    Хубава задачка! Беше ми интересно да прочета!
  • Май трябваше да е в друга категория, а? В Картини!
Предложения
: ??:??