- Е, и така свърши всичко ли, и не я видя повече - попитах нетърпеливо
- Дойде на абитуриентския ни бал - продължи той малко неухотно - Вече позаякнала, с модерна визия и държание, все пак идва от един друг, непознат за нас свят. Танцувахме даже, танго, валс. Може би искаше да останем само двамата, сигурно сме били нерешителни да си го кажем. Още от тогава някои съученици имаха леки коли или вили, отидоха, а мен не е поканиха, нали моята люлка се люлееше наобратно, кой ти гледаше, че съм строен,здрав и привлекателен, като нямах маята, така да се каже.
След години я видях случайно, било е за някаква ученическа годишнина. Научих в последния момент за събитието, даже бях с намерение да не ходя, не че съм чакал специална покана за годишнината, всъщност кой бях аз, та да искам покана.
Отидох. Стоях на отсрещния тротоар малко в сянка и ги гледах. Пристигат с големи леки коли, едва се измушват от тях, грухтят като преяли добичета като слизат от тях. Фалшиви усмивки, фалшиви поздрави и потупва ...