Размит образ, замъглени очи, изветрели спомени... Ти си мъглата, в която се взирам всяка сутрин. Ненадейно влагата ти ме докосва. Чувствам се пречистен...
----------
Бели зъби в тъмнината. Отново странник ме гледа. Потръпвам, не мога да помръдна. Вкочанен съм. Зъбите стават все по-ярки, аз ставам все по-малък... Мога само да гледам как бивам погълнат от устата на контролиращата ме машина...
----------
Зачервени очи... Отново скандал, отново неспал. Мисля си - дали постъпих правилно... Защо останах? Защо не побягнах, без да ме интересува дали ме гони нещо или не? Не можах, не можах... Веригите на сериозността ме бяха обковали. А гласът... гласът е тъй СИЛЕН. Оглушавам. Последен шамар през пердета от сълзи... Но това съм аз - наблюдател.
----------
Погледни тези далечни... Единствено очертанията на образите им се виждат. Маранята ги прави да изглеждат като блуждаещи духове. Продължавам по пътя на моята душа...
----------
Слушайки гласа на безброй хорски души, аз преминавам през стени от плът, за да осъзная, че душата ми е затворена вечно в разлагащия се труп на времето.

----------
Не очаквай топлината на сърцето. Ръцете са толкова студени. Замръзнала топлина се разчупва в прегръдка на вкочанени, безчувствени пръсти.