Лутане в души...

     Душите имат смелостта да подаряват същността си на друг човек. Да се обричат на нещо, което замаскира първото им впечатление и ги убеждава, че образът отсреща е всичко онова, шепнато в мечтите. Хората сме способни да загърбим себе си, преследвайки нечии други представи и очаквания за това кои сме и кои трябва да бъдем. Такъв бе случаят и с жената от плажа. Беше удавник в собствения си сценарий, неподозиращ, че рисува историята на разрушението си.
     Имах чувството, че я познавам. Поне не от този живот, но някак си усещах тревожността и по-скоро страхът й, че ако загърби познатото си до момента ежедневие, никога повече няма да намери пътя към себе си. Господи, жените притежават такава сила, с която могат да пометат дори и стихия! Но не се ли крие красотата на женствеността им именно в определението „слабост“?! Бих ли допуснал една такава слабост да се превърне в силата, осмисляща дните ми? Полунощ е и смятам да не губя повече от живота си, докато чета за италианските горещи лета, ухаещи на страсти и сладки грешки.
     Отново се намирах в онзи бар, където срещах жената, която не можех да докосна. Бях решил, че няма да плащам за разговор с нея. Нямах и намерението да я черпя с питие. Щях да го играя сърдития. (На себе си.) Преглеждах профила на дамата, с която се запознах по-рано. Приятелят й само привидно искаше да ми разбие физиономията. Номерът с чужденеца винаги минава. А кой съм аз, ако не грабя и не получавам онова, което искам?!
     Момичето с татуировките, обаче, също искаше да отбележи резултат тази вечер и само след няколко минути, вече седеше в сепарето отсреща и ме наблюдаваше изкусително. По дяволите! Трябваше да изпия всичко на екс и да си тръгна още на секундата. Не исках компания, нито ми се говореше. Но кого заблуждавах... бях там, защото бях обсебен от тялото й и начина, по който изглеждаше. Тя бе повече от забранена. Такава, каквато не можеш да я срещнеш в реалността. И точно това бе нещото, заради което щях да разбия не просто поредното сърце, а и това на онази, заради която си струваше да се променя...