written-springs (А.Д.) written-springs (А.Д.)
75 97
Jun 28, 2022, 10:51 AM

 Кратки срещи на изток (1)

  Prose » Others
1.9K 6 4

Multi-part work

1 min reading

За онези сини очи...

 

     Винаги съм си мислил, че не мога да обикна сините очи. До момента, в който тя се появи... Притежаваше онова синьо, в чиито дълбини танцуваха привлекателни неизвестни. А от стихийните й води ухаеше на толкова много лъжи, че всеки би завидял на страданията ми. Или пък би искал да ме убие...
     Срещахме се рядко с тази жена. Толкова рядко, че понякога си мислех, че всичко се случва единствено в илюзиите ми, докато хлапакът в мен продължаваше да се вълнува. Тя пристигаше, когато искаше. Не приемаше покани. Беше дръзка, а искаше ли нещо – просто го взимаше. На всяка цена. Не боравеше нито с времето, нито с обстоятелствата. Такава беше...
Понякога ми се иска да не виждам болката у другите. Защото повярвайте... колко много болка и разочарование имаше в крайчетата на тези сини очи! Толкова много... достатъчно за тонове морски мрежи и стотици възли, в които попадаше не кой да е, а самата тя.
     Спомням си, когато хвана ръката ми за пръв път. Пръстените, които носеше, се впиха в дланта ми, а усмивката й заигра. Обичаше прегръдките. Бях сигурен, че някъде дълбоко в нея, все пак е останала доза истина, с която можеше да обикне човек. Сега просто бе време да изживее спомените си с лъжите, които представяше пред себе си и другите...
 

     Обикнах сините очи.

     Не защото не бяха искрени към мен.

     А защото морето винаги е било моята стихия...
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

next part...

© А.Д. All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Jackie151 (Антоанета Иванова)
    Jackie151 (Антоанета Иванова)
    Реших да започна поредицата от първия разказ. Завладяващо пишеш. Нещо неземно и феерично откривам!
  • линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
    линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
    ... После се скрива голата радост в навика да износва костюми и роли, и в това има някакво тихо величие, за което понякога ние сме само актьори.🍀
    Радвам Ти се ❤️
  • di_t
    di_t
    Хубаво пишеш!
    Поздравления!
  • Ivita_Mirianova (Ивита)
    Ivita_Mirianova (Ивита)
    Хареса ми синьото е това „море”! ☺

Editor's choice

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Prose 4.3K 5.0

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Prose 4.2K 5.0

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Prose 3.9K 5.0

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Prose 3.7K 5.0

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Prose 3.7K 5.0

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Prose 2.6K 5.0