3.07.2022 г., 20:45

 Кратки срещи на изток (4)

1.8K 2 1

Произведение от няколко части към първа част

2 мин за четене

Лутане в души...

 

     Душите имат смелостта да подаряват същността си на друг човек. Да се обричат на нещо, което замаскира първото им впечатление и ги убеждава, че образът отсреща е всичко онова, шепнато в мечтите. Хората сме способни да загърбим себе си, преследвайки нечии други представи и очаквания за това кои сме и кои трябва да бъдем. Такъв бе случаят и с жената от плажа. Беше удавник в собствения си сценарий, неподозиращ, че рисува историята на разрушението си.
     Имах чувството, че я познавам. Поне не от този живот, но някак си усещах тревожността и по-скоро страхът й, че ако загърби познатото си до момента ежедневие, никога повече няма да намери пътя към себе си. Господи, жените притежават такава сила, с която могат да пометат дори и стихия! Но не се ли крие красотата на женствеността им именно в определението „слабост“?! Бих ли допуснал една такава слабост да се превърне в силата, осмисляща дните ми? Полунощ е и смятам да не губя повече от живота си, докато чета за италианските горещи лета, ухаещи на страсти и сладки грешки.
     Отново се намирах в онзи бар, където срещах жената, която не можех да докосна. Бях решил, че няма да плащам за разговор с нея. Нямах и намерението да я черпя с питие. Щях да го играя сърдития. (На себе си.) Преглеждах профила на дамата, с която се запознах по-рано. Приятелят й само привидно искаше да ми разбие физиономията. Номерът с чужденеца винаги минава. А кой съм аз, ако не грабя и не получавам онова, което искам?!
     Момичето с татуировките, обаче, също искаше да отбележи резултат тази вечер и само след няколко минути, вече седеше в сепарето отсреща и ме наблюдаваше изкусително. По дяволите! Трябваше да изпия всичко на екс и да си тръгна още на секундата. Не исках компания, нито ми се говореше. Но кого заблуждавах... бях там, защото бях обсебен от тялото й и начина, по който изглеждаше. Тя бе повече от забранена. Такава, каквато не можеш да я срещнеш в реалността. И точно това бе нещото, заради което щях да разбия не просто поредното сърце, а и това на онази, заради която си струваше да се променя...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

следваща част...

© А.Д. Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...