КРАТКИТЕ ЛИТЕРАТУРНИ ФОРМИ КАТО ВРЪХ НА СИНТЕЗ В ЛИТЕРАТУРАТА

Кратките литературни форми като върхово постижение на синтетичния изказ в литературата – специфики, характеристики и резултати

      Всеки литературен жанр има своите правила, които служат като ръководство. Кратките литературни форми са мъдрословия от неизбежната спирала на живота. Тяхното преимущество е, че казват много с малко думи.

      Като връх на синтез, на краткостта, на лаконичността в литературния жанр, е хайкуто, родено (създадено) през 17 век в Япония. Традиционното хайку е от три реда със съответния брой срички 5-7-5. Българското и западното хайку е по-различно от японската традиция, но има автори, които я спазват. Башо, който е известен като първия голям поет в историята на хайкай и хайку, също е нарушавал 17-те срички. Това правило не е било спазвано и от други японски поети. Повече от сто години размерът на хайку не е задължителен (в края на 18 век и началото на 19 век се явяват реформатори, като М. Шики и С. Огивара, които създават движение „Свободен стих”). Постепенно от класическото или фиксирано хайку се обособява така нареченото свободно хайку.

        В много произведения заглавието е натоварено с голям смисъл и е ключ към него. Като тук например:

        Врабче.

        Подскача по терасата

        с крачета кални.

                    Шики

          Самият автор определя стихотворението си със заглавието „Врабче”. Ако не беше кръстено така, може би щяхме да се замислим повече над смисъла в двата реда.

           Пишат се хайку и от един или два реда. Като например:

           По плажа вървя, огледах се –

           даже следи вече няма.

                    Осаки Хесай

            Срещат се и хайку с повече от три реда:

            От вси страни

            довяват ветровете

            черешови венчелистчета

            в езерото на гмурците*.

                      Башо

            *зоол.гмурец: сем. Colymbidae

            Съвременните хайку често се пишат без сезонна дума (киго). В него няма забранени или „срамни” теми, така, както ги няма в природата.

            За хайкуто поетът и публицистът Павел Боржуков в негова статия, поместена в Алманах за литература, изкуство и социален живот „Ирин Пирин, 2/2006, пише: „На мен изящното хайку, понякога ми прилича на онези звезди-джуджета, които генерират колосална енергия в себе си и стават все по-малки”. А поетът, писателят и сценаристът Калин Терзийски, в предаване от „Култура.БГ на 18.08.2015 г., за кратките форми казва: „Аз обичам, наистина много обичам и много се радвам на много добре споените, синтезирани и точни неща, но те стават с много зреене, защото многото е продукт на незрялост, а, когато всичко е достигнало до златна зрялост всяка дума звънти на местото си, като в хайкуто например.”

            Защо хайкуто е предпочитано от съвременния човек? Защо е модерно и популярно, защо е обичано и четено? Моето обяснение е, защото е много кратко за четене и защото силното хайку провокира и дава възможност на всеки човек, който има усет, сетива, подготовка, качества и дарба, да го възприеме и чрез своето въображение, да го допише, да стане съавтор. Това е интересното и хубавото на хайкуто – то може да има безброй интерпретации, може да се напише, или допише и в метрото, и на улицата, и в къщи, и другаде. Нали има такава игра?

            Колкото по-естествено и непринудено идва образът, колкото по-естествен и непринуден е изказът, толкова повече печели хайкуто.

            За да освети мисълта си и да получи откровения, човек трябва да освободи себелюбието и да отиде сред Природата, да я гледа със смирение и с удивление, да търси синхрон и съзвучие с Нея, и Тя, Природата,да му посочва Пътя, а не той да ù е господаря. Важното е човек да се събуди; да има антени, които да вибрират на финна чистота.                                                                                                                         Естественост и непринуденост, това са характерните черти на този литературен жанр хайку, на тази най-къса поетическа форма в световната литература.

            При представянето ми на млада авторка на Мелнишките вечери на поезията в Мелник през 2012 г., в моята рецензия отбелязах, че „при писане на хайку човек трябва да е с качествата на поет и на философ, и то на философ, който дава своето мнение. Хайкувистът трябва да направи сентенцията, да обобщи много неща и най-кратко и точно да го каже, с максимум да даде минимум – там е спецификата на хайку поезията. Той трябва да е извисяваща планина над другите, за да може да прави такива обобщения.”                                                                                     Накрая завършвам с думите на професор Висенте Ая: "Хайку не е музеен експонат. То е живо и като всяко живо нещо се развива.”

Латинка Златна

Ловеч, България

24.11.2021 г.

        п.п. Драги приятели, по покана на Института за наука, култура и изкуство (гр. Скопие, Северна Македония) и със съдействието на Министерството на образованието и науката на Северна Македония, и лично по покана на проф. д-р Христо Петрески, днес, 24.11.2021 година взех участие в международната научна онлайн конференция на следната тема : „ Кратките литературни форми като връх на синтез в литературата".

Помествам презентирания материал от мен по темата, който е включен в научния сборник – 5 на ИНАКУ в Скопие, Северна Македония.