Края на гората
Края на гората
Пелтеча. А ти ме гледаш. Търсиш грешки. Ето една - аз съм пред теб. Не говориш. Това е за простите. Ти си нищо без себе си, или поне така си мислиш. Групата е в теб. Имаш воля да не заспиш,но нямаш да се събудиш. Не заспивай! Искаш всичко и сигурно ще го получиш. Искаш го от друг, не от себе си, не от мен. Вярваш ли? Ето и ти направи грешка. Мълчиш. Чакаш да си тръгна, за да продължиш да мълчиш, а после пак, докато не остане тишина неизмълчана. После ще почнеш да цъкаш с език. И без това тишината я използваш вместо цъкане. Сълзи? Не разбира се. Това е за простите. Трябва да сме модерни. Не трябва да има сълзи, или поне трябва да са в края. А това не е ли края? Явно не схващам. За теб има ли край, или той просто е вплетен в новото начало и затова не му обръщаш много внимание? Гледам се за да видя какво гледаш. Не ме гледаш. Гледаш нещо зад мен. Нещо което трябваше да стане, ако можеше да промениш нещата с мен. Гледаш нещо, което си мислеше че заслужаваш. Нещата не са подредени. Или поне не както се очаква от тях. Не ги докосвай! Не се опитвай да ги променяш, защото ще рухнат. Както и стана. Те просто се случват и толкова. Но ти не разбираш. Не можеш да се примириш, че нищо не зависи от теб. Ти не зависиш от теб! Какво остава за останалите. Те се смеят. Ти им вярваш. Те са то, а ти си с тях. Няма самота, ако това ти стига. Променяш се към по-различно. Променят те, а ти се виждаш в по-добър вариaнт. Ти имаш избор да не си, но нямаш избор да си друго. Не знаеш нищо, но така и трябва. Ти мина теста за човек. Радваш ли се? Май че трябва. Навън вали. Умирам. Не искам. Не върша нещата. Важни ли са? За кой, като няма никой. Влажна, гладна, вероятно неизбежна, неразбрана, ужасно паметлива, често тъжна. Коя от двете ще е първа? Има ли значение. На километри съм от себе си и още чувам противния си глас. Не искам! Нов съм. Облизвам последните улики, че съм бил истински и си тръгвам, докато не са се появили още. Който живее, ще трябва и да умре. И на въртележките е така. Все някога трябва да слезеш. На някой ни става лошо от толкова безцелно въртене, слизаме в движение, веселите пластмасови кончета ни размазват по дъсчената платформа и хората ни обявяват за умрели от неестествена смърт, без да се замислят че смъртта е една. Просто не сме си изкарали кръгчето докрай, но тук няма чичко, на който да платим за второ. Времето лекува живота и всичките му недостатъци. Изчакай и всичко ще мине. И ти ще минеш с него, без значение от къде си миналa преди това. Гората няма да е интересна ако вървиш напряко. По дърветата са закачени стрелки, сочещи различни маршрути. Не ги гледай, само ще те объркат. Единствения начин да стигнеш където искаш е да не знаеш на къде вървиш. Ако видиш отсечено дърво с издълбано сърце в кората му, не го чакай. То никога няма да порасне наново. Просто си засади друго, ако имаш време да го гледаш как раcте. Това е. Чакам те на края на гората и дано намериш пътя до там. Това вече са сълзи, но няма нужда от тях. Поне си наясно какво става. Не плачи. Скоро идва друго начало с някой по-добър, по-приспособен и със сигурност по-жив. Защо крещиш? Не разбра ли? Те няма да те чуят.
© Явор All rights reserved.
Разказът ти много ми хареса въпреки че ме натъжи и разплака но е много добър.
