Краят на август
КРАЯТ НА АВГУСТ
Краят на август е много особено състояние на природата в нашите географски ширини. Тогава август става влудяващо експресивен, агресивен и шумен с продължителните си и отчайващи горещини, с пиянския хор на щурците си, с разблудните си и изпотени нощи, с аромата на презряващите си и напукани от божествена ласка пъпеши и дини. Сякаш всичките му сетива са изопнати до скъсване и всеки момент може да избухнат като уплашено ято и да вдигне неописуема суматоха и замъгляващ очите космически прах. Обича и люби като за последно, раздава се и черпи като за последно, догаря и пали без жалост като жестока и безмилостна клада. Краят на август е най-тъжната възраст на лятото.
Такъв е и на терасата на кафенето, където обичаме от памтивека да се събираме, за да се оплачем и от него и от съдбата си, и от живота си, когото сме приютили в шепата на едната си ръка и с него храним гълъбите на душите си, а с другата ги поим от събралите се сълзи в нея...
Когато ни омръзнат виковете на щурците, а гълъбите отлетят в гнездата си, благодарни и весели, когато останалите си отидат и вечерта ни прегърне със самотата си, а звездите плиснат светлината си в очите ни, когато усетим предчувствие за край и истина, Музикантът изважда китарата си, която е чакала при бутилките в офиса своя обожател и започва да я гали с пръстите на едната си ръка, а с другата страстно да удря акордите, повикани и дошли от безкрая на Вселената, с плахата мисъл за утеха и обич. Запява. Запяваме и ние. И август запява човешката песен, забравил проблемите си, мисията си и всичко, което се е събрало в душата му. И все повече осъзнава, че този миг го прави безсмъртен и в същото време все повече го отдалечава от съмненията му, че е обречен и преходен. Също като нас.
Но настъпва час на съд. На откровение. Китарата е възпитана светска дама и спира. Отпива се. За здраве. Здраве, което е като полъх на вятър по време на края на август, има го, но не разхлажда. Като въздишка, която се чува, но не облекчава.
– Вече не ми пука от нищо – блясва цигара като немирна светулка и тънка завеса завеся лицето на Музиканта – но съм длъжен да изпълня един завет.
– Какъв? – поглежда го Актьорът, който внезапно е слязъл от сцената, където живее откакто се помни.
– Към близките ми. Те искат да съм с тях, макар че и те знаят истината.
Звездите оредяват.
– Моята истина е същата. Онзи ден едната ми дъщеря ми каза: „Тати, искам да останеш за много! Или поне колкото може повече”.
Още една звездица се катурва.
– ... Обещах ù..., заради самата нея. Със себе си отдавна съм наясно. Лекарите ми обясниха, тет а тет. Повече нито една химиотерапия няма да мога да понеса. Инжекциите, които ми слагат по един път месечно са колкото животоспасяващи, обясни ми специалистът, толкова и смъртноопасни. Вкарват се ракови клетки в тялото с първите десет, те започват да се самоунищожават в организма, а последните четири изчистват всичко. Ако всичко е наред. Ако не е... Майната му! Аз повече на сцена няма да мога да излизам в някаква по-читава роля, та дори да се влача още трийсе години по тая земя.
– При мен е същото – Музикантът отпусна отчаяно ръце върху струните на китарата. Те тихо звъннаха и притихнаха разбиращо. – Зависи какви ще бъде резултатите от предскенера. Ако позволяват операция, ще я направя, ако ли не...
– И аз трябва да мина на предскенерно изследване, но то не става по клинична пътека, а парите за него не са по възможностите ми. Трябва заем, а ние с жена ми вече нямаме право да теглим от нито една банка – очите му се замъглиха, а публиката недоумяваше, че вижда любимеца си в тази роля. Тя, горката, го обичаше силен и внушаващ самочувствие.
– Виж, в това отношение, аз съм финансово обезпечен. Синът ми, да е жив и здрав, ще поеме всичко. Не му е проблем. Но, на мен не ми се иска някак. Неудобно ми е, криво. Все пак ако се наложи – нямам кой знае какъв избор.
Отде дойде шепот на флейта в листата на чинарите, Кибритопродавачката откъде се появи, та запали огън в музикантските очи и лицето му се озари.
– Пичове, навити ли сте в близките дни да отидем да сварим ракия някоя вечер? Само тримата. Тази вечер ще бъде разкошна, щастлива и тъжна като края на август, за да се прегърнем повече и да се сбогуваме с илюзиите.
Съгласихме се. Аз отдавна се бях сбогувал с тях, още когато моите приятели бяха светли и силни мъже. Тогава не ми вярваха или не искаха, упрекваха ме в малодушие и безволие. Сега, поради нелепо стичане на обстоятелствата, бяхме едно. Душите ни се сляха като тези на морето и небето сутрин преди изгрев и вечер преди залез. Не знаеш къде свършва едното и от къде започва другото. Денем са сини и двете, нощем са черни. Така е, когато си на единия бряг на морето, така е, когато си по средата му, но когато стигнеш на отвъдния бряг – само небето остава безкрайно и болезнено синьо. Защото е вечно. А ние сме края на август, когато безумието от опиума на живота е опустошаващо, а предчувствието за гибел не е химера и боядисва в жълто листата ни.
© Ангел Веселинов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Мечтите са живи, толкова живи... Красота...
-
"...удря акордите, повикани и дошли от безкрая на Вселената, с плахата мисъл за утеха и обич. Запява. Запяваме и ние. И август запява човешката песен, забравил проблемите си, мисията си и всичко, което се е събрало в душата му. И все повече осъзнава, че този миг го прави безсмъртен и в същото време все повече го отдалечава от съмненията му, че е обречен и преходен. Също като нас."
"...когато стигнеш на отвъдния бряг – само небето остава безкрайно и болезнено синьо. Защото е вечно. А ние сме края на август, когато безумието от опиума на живота е опустошаващо, а предчувствието за гибел не е химера и боядисва в жълто листата ни."
!... -
!...
-
Поклон пред таланта Ви, пред човека - Ачо!
Бурно, силно, тъжно, необятно, като небето!
Бъдете здрав, имайте винаги добри приятели!
Поздрав! -
Ще помълча!
-
Истинско! Поздравления, Ачо!
-
Не знам какво да ти напиша. Нека бъде коментират ми без думи.
-
"...само небето остава безкрайно и болезнено синьо. Защото е вечно." Ей това е! Поздравления и не само за това!
-
Майсторски, силно въздействащ, истински разказ! Усетих и опустошаващото безумие от опиума на живота в края на август, и предчувствието за гибел… За кой ли път оставам очарована от езика, стила, от размаха на художника, от чувствителността на автора – едновременно великолепен прозаик и поет.
Сърдечни поздрави и от мен, Ачо! -
Безкомпромисен си в умението да поднасяш горчивата Историята на Живота, оформяйки я като поетична проза. Сърдечни поздрави, Ачо!
-
Препоръчвам на всички да прочетат!!!
Силни аплодисменти!!! -
Обездуми ме, Ачо!...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
