Кривите огледала
КРИВИТЕ ОГЛЕДАЛА
Не че не ни е хубава Морската градина, хубава е, по-хубава от преди, ама не и от още по-преди, кога в зоологическата живееше Пешо Маймуната и имаше „Къща на смеха” с криви огледала.
За Пешича чак толкоз не ми е, щото от бая време всички сме на неговото дередже, ама кривите, кривите ми са на сърце.
Чудно нещичко са туй кривите огледала, щото колкото и да ти е криво, изрепчиш ли се насреща им, забравяш си кривините и се смееш, хилиш, дорде ти се очи насълзят и корем заболи.
Терапевтично средство са кривите огледала: здравно и социално. Здравно, защото и оня е казал, че „смехът е здраве”, а социално – най-малкото по две причини:
Първата е, че весел човек – зло не мисли. Значи слагаме по едно криво огледало на вратата на всяка банка и ей го решен проблемът с банковите обири, например.
Втората е с още по-голям социален ефект. Я си представете, че обградят целия Парламент не с решетки, а с криви огледала. Излиза значи Народът на протест, оглежда се и почва да се хили. Не „избори” и „оставка”, ами и „нова конституция” да иска тоз ухилен народ, кой ще му повярва? А и няма нищо да се чува, щото я се опитай да речеш нещо, докат’ се превиваш от смях, тъй ами!
© Лордли Милордов All rights reserved.
