- Истинската ми любов ще се обади по телефона, нали?

- Доколкото те познавам твоята истинска любов няма да има телефон.

***

Книгите са безсмислени по принцип. Но най-безсмислената е тълковният речник. Вече с 100 000 думи. Обяснени. Имам страхопочитание към тази книга. Обяснява смисъла на нещо, което е безсмислено. Отварям тълковния речник и търся... „б"... „бе"... без... безсмисленост... няма я. Тази дума някой просто я е пропуснал. Може би нарочно?

***

Лежа си в леглото, опитвайки да не сънувам. Омръзна ми да полудявам и да убивам и да летя... Що за побъркан човек би сънувал, че всички войни са свършили и всички живеят в мир? Лежа си в леглото. А ти?

***

Знаеш ли, белите гълъби ще изчезнат. Съвсем скоро няма да ги има. Нали са символ на мира. А защо трябва да има символ на нещо, което така или иначе е отдавна изчезнало? Аз обичам бели гълъби. А ти?

***

- Който мълчи веднага да спре да говори!

Каза Безименната. Всички се измяха. Не и аз.

***

За моите чувства няма думи. Думите са химически създадени. Наблъскани с химикали, оцветители, подобрители и подсладители.  И никога не отразяват чувствата...

Няма дума, за онова, което ме обзема, когато съм толкова тъжна, че започвам истерично да се кикотя и питам г-жа Слънчице как изобщо ме търпи... няма дума и за това, което чувствам, когато тя отговори „Трудно".

Мислите ми са винаги недовършени...

никога няма да ги довърша.

Знам.