КРЪВЕН ДАНЪК
Нерядко си спомням за един случай в Сирия, който така е заседнал в паметта ми, че независимо от многото години изминали оттогава , все още си е останал без да избледнее.
При една от командировите ми в Сирия във връзка със строитлството на жп линията Оронто – Латакия, пътувах сам с кола от Хомс, през Хама за Латакия. Беше петък (арабската неделя), времето - хубаво, пътната обстановка - добра, не бързах за никъде. Затова карах по-бавно от обиквновено. Просто исках спокойно да наблюдавам и се любувам на местностите, през които минавах.
След Хама влязох в едно селище, през което минаваше пътя за Латакия. Мисля, че се казваше Суран, или нещо подобно. Скоро все по-ясно започнах да чувам неистови човешки викове и писъци. Тъкмо се питах какво може да е това, когато след един завой се появи центърът на градчето, на който се беше събрало огромно множество от хора. Тълпата беше толкова плътна, че просто беше невъзможно да се мине. Оставих колата встрани от пътя и отидох да видя какво ...