Глава X
Ясен продължаваше да се върти като пумпал пред Крис, докато вървяха към стаята си. Трудно му беше на него да сдържа емоциите си, а на това място, това беше слабост и можеше да доведе до грешка. Не беше ясно на кого е по-ядосан в момента, но въпреки това гневът винаги си остава лош съветник. Хладнокръвието бе присъщо на приятелят му. Той беше този, който обикновено го „завръщаше“ на земята.
- Крис, коя беше тая жена, с лилавите крайчета на косата? И тоя път не ми обяснявай, че е просто помощник!- настървено попита Брайс, но вече бяха затворили вратата и останаха сами.
- Снощи, когато гепих очилата ти...
- Какво? Какво?- прекъсна го нервашки Ясен- Започваш ми от снощи?- Крис му лепна един шамар неочаквано.
- Престани да се газираш, ей! Искаш ли да ти разкажа, или не? Опомни се къде си, момче?
- Но аз не... последва още един шамар... Да... Добре, слушам те... някак си олекна Ясен в собствените си дрехи и се изтупа на стола.
- Таа... Снощи, докато бродех по коридорите я срещнах. Ка ...