Вървим през площада.
Двамата.
Дядо и внучка.
Подскача около мен, играе на дама по плочките.
Навлизаме в улицата и изведнъж ме дръпва за ръката.
- Дядо, дядо, ела! И ме тегли към една огромна бляскава витрина. Виж, деди, виж каква кукла!
Витрината пълна с кукли, една от друга по-хубави и по-големи.
- Дядо, моля ти се, вземи ми тая голямата. Може и да говори.
Гледам витрината и почти да вляза в магазина, когато пред очите ми се мерна етикетчето. Куклата струваше повече от две мои пенсии. А дребосъчето подскача, дърпа ми ръката и църцори:
- Вземи ми я, бе дядо. Много е хубава.
А сега де!
Какво да правя? ...