Кукли

Днес е един от обичайните скучни зимни дни. Небето е сиво и намусено. Клавдия си хваща трамвая, за да се прибере по-бързо вкъщи от поредната отегчителна лекция в медицинския университет. Понякога се чуди изобщо защо се е записала да учи медицина. Може би защото се подаде на желанието на родителите си, които също са лекари. Самата тя мечтае да се занимава със съвсем други неща – доста по-интересни. Мечтата ù е да работи в куклен театър, а не да ходи по моргите. От малка обича да рисува, да шие кукли, да ги лепи от пластелин или глина.

Най-накрая си е вкъщи, хапва набързо, но здравословно и се заема с любимото си дело – сяда на работната си масичка и започва да прави кукли от цветен пластелин. Това ще бъде симпатичен млад мъж с дълга черна коса, бледо лице, красиво очертани устни и леко дръпнати очи. Ще бъде облечен със зелено сако, кожен панталон и оранжева вратовръзка. Вече го вижда все едно е жив, реален човек. Прави фигурката с голямо вдъхновение. Дори се обажда на най-добрата си приятелка, Лиза, от института да дойде на гости по-късно, за да види новото творение. Клавдия прави куклите много бързо, особено когато е толкова въодушевена както сега. Всъщност никога не е правила нещо досега с такова огромно желание. Образът на тази кукла не ù излиза от главата вече втори ден и днес тя намира свободно време да я направи. Нейните сръчни пръсти работят машинално, все едно те са отделен механизъм, като че ли някаква невидима сила ги ръководи. „Ето, това е истинското творчество”, си мисли доволно момичето като си припява любима песничка – „да направиш от нищото нещо, да познаеш суровия материал на своите желания, да изваеш красива форма и да ù вдъхнеш живот.”

На вратата се звъни. Това разбира се е Лиза. Тя е най-преданата почитателка на творчеството на Клавдия. След малко вече двете приятелки пият ароматно прясно смляно кафе в малката, но уютна кухня и обсъждат университетските клюки. Лиза споделя хубавата новина, че целият курс ще се събира утре в един от най-популярните рок-клубове в града. Това събитие не е за изпускане. Отиват в другата стая и започват да избират най-подходящите дрехи за партито. Спират се на една червена рокля, малко под коленете, с голяма черна панделка отпред. Клавдия я слага и няколко минути се върти пред огледалото. Не е красавица, но се чувства добре в тялото си. Момчетата не си падат много по нея, но пък за сметка на това има доста добри и симпатични приятелки, които не виждат в нея абсолютно никаква конкуренция. В това, че се движи предимно с хубавици, няма нищо лошо – покрай тях Клавдия познава и най-красивите момчета, които съответно си падат по приятелките ù. Mного пъти е страдала от факта, че не е харесвана, но винаги се е примирявала със съдбата си. Просто още не е срещнала мъжа, който да оцени вътрешната ù красота. Майсторката на куклите решава да покаже на приятелката си новото произведение на нейната фантазия. Лиза искрено се възхищава на тази малка изящна фигурка, направена с толкова любов. Момичето споделя, че куклата изглежда като жива и че Клавдия на всяка цена трябва да продължава да се занимава с това.

На следващия ден всичките разговори са само за предстоящото парти. Момичетата нямат търпение да дойде вечерта. Весело оживление цари в целия университет – всички обсъждат кой с кого ще отиде и какви дрехи ще сложи. Вечерта барът е пълен със студенти – въодушевени и безгрижни. Клавдия и Лиза сядат на една маса почти в центъра заедно с колежките си. Те оживено обсъждат хората на партито – преобладават двойки, някои от които даже вече са на дансинга. Самотните пък тайно им завиждат и се надяват да срещнат своята половинка още тази вечер. Повечето момичета очакват появата на вече нашумялата напоследък рок-банда, която ще повдигне настроението още повече. Чува се как настройват инструментите си, смеят се и ето – появяват се – окъпани в цветни светлини и шумни викове на женската половина от присъстващите. Те са четирима и изглеждат много добре – по-хубавите момичета отиват по-близо до сцената, за да ги разгледат по-внимателно. Най-красив и чаровен според общото мнение на всички хубавици е солистът на групата – висок брюнет с огнени тъмни очи, чувствени устни и невероятен сексапил. Всички девойки искат да бъдат забелязани от него, но неговият поглед е устремен в пространството над главите им. Клавдия също си проправя път по-близо до сцената. В топлата тълпа се чуват тихи въздишки, завършващи с едно име: „Трифон, Трифон..” „Ама че интересно име”, си мисли Клавдия и ето вече е точно пред него. Поглежда го със светлосините си очи и цялата се изчервява. Мисли си, че ще припадне, вие ù се свят – „та това е моята кукла!” Тази мисъл болезнено пулсира в главата ù. Красавецът я поглежда от височината на сцената и порасналото си самочувствие – в погледа му проблясват искри и той дарява Клавдия с най-ослепителната си усмивка. „Следващата песен е специално за момичето с червената рокля, украсена с черна панделка!” – възкликва младежът и започва една от най-нежните си балади. Клавдия вече губи доверието към сетивата си – нито вярва на очите, нито на ушите си. Всички се обръщат към потресената девойка, която не знае къде да се дене от щастие и притеснение. За първи път в живота си тя се почувства истинска кралица на бала днес. А той, принцът, когото всички искат, продължава да гледа само нея. „Неговото лице е като две капки вода с куклата ти, фигурата, косата! Господи!” – не може да повярва Лиза.

Когато концертът свършва, певецът ги кани на тяхната маса. Отваря се скъпа бутилка шампанско. Момичетата са съпроводени от завистливите погледи на колежките си. Какво ли не биха дали те, за да са сега на тяхно място! Всички тези, които толкова обичат да ù се подиграват за кривите крака и луничките. „Ето, вижте ме сега!” – си мисли щастливата Клавдия. Трифон я ухажва, интересува се от нейната личност, от живота ù – и накрая пита дали тя си има приятел. Клавдия отново се изчервява и отговаря отрицателно. Тя никога не е имала приятел. Не го признава на Трифон, но има чувството, че тя за него е прозрачна като кристал и той може да следи всяка нейна мисъл. Клавдия избягва погледа му, защото това усещане я пронизва, душата ù е обладана от пламъците на неустоимо привличане. Тя не иска вечерта да свършва, и той да е винаги до нея. „Това е истинската любов от пръв поглед, за която пишат в книгите”, мисли си тя. Но поглежда часовника си и разбира, че трябва да си ходи. Разменят си телефоните, красивият музикант я изпраща до тях и подарява на Клавдия страстна целувка, която е първата в живота ù. Прибира се разтреперана в стаята си и много бързо заспива.

На другия ден тя едва не полудява от щастие, когато чува гласа му по телефона. Трифон я кани на кафе. Преди това Клавдия се чува поне десет пъти с Лиза, която все още не може да повярва във случващото се. В кафето Трифон разкрива пред момичето чувствата си – казва, че се влюбва в нея още от пръв поглед, сякаш някаква вълшебна  стрела пронизва сърцето му. Музикантът няма никакво обяснение за това и не смята, че любовта има нужда от рационално обяснение. Той през цялото време държи момичето за ръката, гледа я в очите. Предлага ù да бъдат заедно, кани я да ходи с него по турнета. Клавдия също разкрива чувствата си пред Трифон и че е много щастлива от срещата им. Така започва тяхната връзка. Така в пълно щастие и хармония минават няколко месеца.

Клавдия е толкова влюбена, че дори забравя за страстното си увлечение по куклите. Но един ден е вдъхновена от сън, в който се появява чудно красива девойка в розова рокля. Тя се разхожда в слънчева градина сред алени рози и пее весела песен с нежния си глас: „Аз съм Лили, идвам отдалеч, за да изпея тази песен на тебе, мили – за любовта и щастието, за слънцето в мечтите, за теб и мен – създадени един за друг”. Девойката къса най-красивата роза и за си я закача в косата, но си порязва пръста. Ярка топла кръв се стича по пръстта ù, тя го облизва и се смее със сребърно звънливия си глас.

„Будилник… будилник”, си мисли Клавдия насън и се събужда. Трябва да става за лекции, а следобеда ще ходят на упражнения в моргата. Ама че ден… Хубавото лице на Лили преследва Клавдия навсякъде –  в автобуса, в отраженията на витрините, в разтревожените погледи на минувачите. Когато се прибира вкъщи, вместо да звънне както обикновено на любимия си, момичето се заема да прави куклата. Тя не спира няколко часа – не яде и не пие – иска просто да я свърши колкото се може по-бързо. Когато куклата е готова , майсторката си поема дълбоко дъх и се наслаждава на творението си. „Тази кукла е същата както в съня ми. Няма друга такава – все едно сега ще проговори, имам чувството, че иска да ми каже нещо.”Клавдия е горда с творението си, снима я и пуска снимката по скайпа на Лиза. Приятелката ù е възхитена от куклата и направо не може да повярва, че Клавдия е направила такова изтънчено, невероятно красиво изделие. Пише ù, че има магичен дар, че ръцете ù са златни.

Минава месец. Уханието на пролетта във въздуха събужда стари, почти мъртви надежди. Любовта витае в парковете и зелените улици, отразява се във веселите локви и отново политва в небето – нейна истинска родина. Трифон, негов приятел от бандата, Лиза и Клавдия седят на тревата в парка и пият бира. Това е първият им пикник, въпреки че още земята е доста студена. Всички имат хубаво настроение и се радват на безгрижния почивен ден. Клавдия се заглежда по една девойка, която минава покрай вече леко развеселената им компания. Струва ù се, че вижда в нея нещо познато.  Дълга пепеляворуса коса, стройна фигура, грациозна походка – сигурно е някоя от поредните „миски”, си мисли Клавдия. В същото време с изненада установява, че приятелят ù също гледа красавицата със светнали очи. Тогава Клавдия побутва Лиза, за да си каже мнението. Лиза се обръща и майсторката на кукли вижда отражението си в широко отворените ù от изненада очи –„това е твоята Лили, куклата ти!”Лили тръгва точно към тях с изкусителна усмивка. „Здравейте! Вчера пристигнах от чужбина и ми е много самотно. Неудобно ми е да ви притеснявам така, но някакъв вътрешен глас ми казва, че сте добри хора. Може ли да се запознаем?” Ангелското ù излъчване спечелва цялата компания, освен Клавдия. Трифон веднага ù протяга свежа бира и не откъсва очите си от красивото момиче. Тя не спира да говори и да се шегува. Разказва за многобройните си пътувания по света, за увлеченията си по изобразителното изкуство и музиката. Много се радва, когато научава за групата на Трифон. Споделя, че направо не може да повярва на късмета си, защото ги е срещнала още първия ден в този град. Самата тя е певица. Трифон целият сияе и предлага на Лили да дойде утре на репетицията им. Девойката се съгласява веднага. Пламналата искра между тях е видима за всички – този факт просто побърква Клавдия. Тя не може да повярва, че това  е възможно да се случи – два създадени от нея образа да се срещнат в реалния свят и тя да е толкова влюбена…Ревността безпощадно я изгаря отвътре, чувства се зле,  усеща студени и топли вълни. „Как може той да хареса друга. Тя е кукла и той също. Длъжен е да обича само нея – неговата създателка.”

Клавдия се прибира вкъщи съсипана и се мята на леглото. Плаче ù се. Съвсем случайно поглежда към куклите и извиква от изненада, когато ги вижда застанали един срещу друг, толкова близо сякаш се целуват. „Това е невъзможно, аз съвсем ясно си спомням как ги бях оставила”, си мисли с ужас момичето.  Всяко нещо досега в живота на Клавдия си е имало логично обяснение, но последно време нещата сякаш започват да излизат извън контрол. Момичето решава, че в цялата тази история има някакъв дяволски замисъл. Решава да звънне на Трифон, за да се успокои поне малко. Набира добре познатия му номер –телефонът му е изключен. Какво съвпадение! Нещо в душата и се преобръща и тъмно предчувствие засенчва безметежното ù щастие. Била е толкова щастлива само броени часове преди тази Лили да се появи в живота ù.  Тогава Клавдия хуква към спирката, хваща автобуса, който идва изненадващо на време и стига гаража на Трифон, където те винаги репетират новите си парчета. Вслушва се, но не се чува нищо. Тогава смело влиза в помещението. То е полутъмно, нанякъде са запалени  свещи и звучи тиха музика. Лили и Трифон са се прегърнали на един мек килим и тя леко му пее същата мелодия, която е чула в съня си. Всичко е ясно без думи... те намериха един друг, а тя е излишна. Клавдия излиза без да бъде забелязана. Горчиви обидни сълзи притискат гърлото ù, за момент почти се задушава от мъка. След това идва омразата към нея, към тази хубавата кукличка Лили, която толкова лесно отмъкна любовта на живота ù. Тези двамата не знаят, че тя може да командва живота им – те са само марионетки в нейните ръце – нейни творения, които лесно е създала и лесно може да унищожи.

В първите минути Клавдия изобщо не знае къде отива, но след това ù хрумва доста добра мисъл – да отскочи до най-близката книжарница. Влиза и директно отива на щанда с книги по окултизъм. Намира това, което търси  - наръчник по вуду магия. Това ще ù свърши добра работа. Грабва книгата и избягва с нея навън, въпреки гневните викове на продавачите. Когато се прибира вкъщи задъхана, веднага се заема с изучаването на книгата. Доставя ù удоволствие самата мисъл как това момиче ще страда и ще я моли за прошка. Трябва да ù се случи нещо наистина гадно, най-добре да умре, а Трифон тогава пак ще се върне при нея и всичко ще бъде добре – както преди… Клавдия разгръща книгата и очите ù светват с болезнен блясък. Опитва се пак да се свърже с Трифон по телефона, но не ù се получава. Вече е сигурна, че Лили заслужава да умре… Едната кукла е излишна в пиесата и трябва да напусне сцената. Клавдия взима красивата Лили. Започва да чете подходящото заклинание от книгата. Представя си как Лили умира внезапно и той повече никога няма да я види. Тялото ù ще бъде в студената морга, ще бъде синьо и студено – вече никой никога няма да я погледне. С рязък и решителен жест в кулминацията на заклинанието момичето пробожда куклата с голяма дебела игла…Клавдия навлиза в транс и вече слабо различава въображаемата реалност от истинската… куклите танцуват, обичат се, карат се, женят се и бавно умират пред очите ù…

На сутринта на първата страница на всички вестници е публикувана трагичната история на двама влюбени… В един апартамент на пети етаж е намерен труп на млада жена – тя е пронизана с нож в сърцето. Според криминалистите това е убийство, но отпечатъците върху ножа не принадлежат на младежа, който е бил с нея тази нощ. Той също няма как да помогне на следствието, защото е скочил от прозореца, след като вижда девойката мъртва. Понякога куклите също имат право на избор…

Клавдия научава новината с ледено спокойствие – нещо се  преобръща в душата ù и тя знае, че вече никога няма да бъде същата. Отмъщението ù донася удовлетворение -  тя осъзнава, че може да заповядва на тайнствени сили и да променя съдбата на другите. Никога досега не е била по-уверена в себе си. След случилото се най-добрата ù приятелка Лиза не иска повече да я вижда. Клавдия  звъни, но тя не си вдига телефона. Идва момент, когато просто спира да я търси.

Лятото минава неусетно в учене за изпити. Клавдия ги взима всички само с отлични оценки. Отдава се изцяло на медицината. Пластелинът отдавна е захвърлен някъде в прашния шкаф, докато един ден момичето-убиец се сеща да го потърси… В душата ù е празнота, болезнен вакуум. Пръстите ù оформят фигурката, изглаждат я, излъчват студена любов. Разумът ù не участва, той е някъде в Отвъдното... Но когато свършва, Клавдия е ужасена – в ръцете си държи една безформена маса с цвят на човешка плът – сякаш никога не е извайвала със същите тези ръце форми, близки до съвършенството. Талантът ù изчезва безследно, завинаги, без да се сбогува…