Тази история се случила много отдавна – тогава, когато кокошките и птичките изобщо не се страхували от лисиците и котките, защото в тези времена лисиците и котките още не ги нападали.

            Веднъж една червена лисица разгласила из цялата гора, че набира птици-участнички за птичи конкурс за красота и умения. В журито щели да ù асистират още една черна лисица, един риж котарак и една пухкава бяла котана. За породите на птиците нямало ограничения. Затова Кума Лиса разпратила дори писма до далечни страни по Земята, с които канела птици от всички породи да се кандидатират за участие в конкурса. Можели да се явяват от най-малки врабченца, до огромни щрауси, по-големи и от десет лисици, взети заедно. Организаторката на конкурса допуснала всякакви птици, понеже не била ориентирана към кои породи да се насочи апетита ù. Затова събрала такса за участие по едно яйце от всяка птица. Опитала много яйца, но за нейно голямо учудване най-много ù харесали простите кокоши яйца. Щраусовите пък ù били най-отвратителни, но понеже все пак и щраусът си платил, допуснала и него до конкурса.

            Конкурсът се състоял през лятото, докато европейските птици още не били заминали на юг, а и за африканските, азиатските и други птици също бил удобен, защото и на север, както и на юг било много топло. Понеже се провеждал през деня, не се явили само бухалът и совите (нали тогава спели),  кълвачът, който бил на работа (оправял дограмата на хралупата на  катеричката) и щъркелът, който давал спешна медицинска помощ на Баба Меца, на която ù била заседнала в гърлото една рибена кост (но това е друга приказка).

    *   *   *

Състезанията щели да продължат цяла седмица, като всеки ден се провеждало по едно състезание. Първия ден имало състезание за най-красива птица. Явили се най-красивите птици в света като лебеда, пауна, фламингото и др. Изборът наистина би бил труден, но журито заявили, че засега не могат да провъзгласят победител. Щели да го направят след една седмица. Втория ден бил конкурсът за птица с най-хубав глас. Било ясно като бял ден, че приза заслужава само славеят и никой друг, но журито пак отложило присъдата си. На третия ден се провело състезание за най-добре танцуваща птица. Най-добри птици-танцьори безспорно били райските птици, но журито пак си замълчало. И така на всички останали конкурси, а те били още за:

-         най-бързо летяща птица;

-         най-бързо плуваща птица;  

-         най-добра птица – рибар

-         най-добра носачка и

-         най- бързо тичаща птица.

Най-добър летец бил соколът. Той също така направил саможертва, като не изял нито една малка птичка, а се подкрепил само с червеи. В категорията за най-добър плувец се състезавали всякакви патици, гъски и др. Излязло първо някакво си уродливо патенце, което едвам допуснали до състезанието. Най-чудното било пък, когато се оказало, че въпросното пате било всъщност малко лебедче. Но и него не наградили веднага. За най-добри птици-рибари имало също много участници, но се наложил пеликанът, естествено, защото можел да улавя  и побира в гушата си най-големи риби. Това не се понравило изобщо на журито, защото нито лисиците, нито котките намерили в тази огромна птица нещо особено апетитно. Затова медалът за тази дисциплина не увиснал и на пеликановия врат. Щраусът споделил с него същата съдба, защото бил най-бърз в състезанието за тичане, но и него не наградили. Най-добра носачка пък се оказала една доста хилава и неугледна иначе кокошка, но тя не пробудила никакъв апетит у журито, макар и да снесла повече от тридесет яйца за тези осем дена, в които продължило нейното състезание). Лисиците и котките си записали нещо в тефтерите и отново заявили, че ще връчат наградите след една седмица. Но птиците били наивни и търпеливи и изчакали спокойно.