Курвата
The work is not suitable for people under 18 years of age.
Измивайки устните си с език, тя започна бавно да се изправя. Автоматично си напомни, че на излизане от тоалетната трябва да пооправи косата си, а в същото това време усмивка на неземно щастие украси милото ѝ лице.
Мъжът с треперещи ръце затвори ципа и пелтечейки прошепна:
– Ти наистина си феята от сънищата ми...
*****
Очите ѝ блуждаеха по тавана, докато краката ѝ си почиваха от неудобните обувки на неговите рамене. Докато наблюдаваше своето отражение на монтираното там огледало, тя разсеяно си помисли, че скоро трябваше да получи оргазъм. При това втори за вечерта, а я мързеше, честно казано.
А шкембестият бизнесмен на малко над средната възраст между краката ѝ (примерен баща, съпруг и стълб на обществото) благославяше в същото време виаграта...
– Чудо мое, ангелче, знаеш, че бих направил всичко за теб, но сега няма как. Жена ми е истинска кобра, казвал съм ти го, и само при споменаване на думата развод, ще направи такъв медиен цирк, че ще се сбогувам не само с шанса, да ме изберат за кмет, но и изобщо с цялата си политическа кариера...
– Скъпи – една бисерна сълза се търкулна по нежната скула – знаеш, че не мога да ти причиня това, но и е под достойнството ми да бъда в ролята на втората... Това така ме депресира, че дори и шопинга няма да ми помогне...
*****
Гледайки с алчен блясък новите си обици, тя усети как като акула от недрата ѝ изплуваше възбудата. За да утоли този глад, никога нямаше нужда от мъж. Но винаги, от плячка!
Ръката ѝ погали за пореден път диамантите, а после ги положи до себе си на сатенените чаршафи. Време бе да отприщи цунамито на своето тържествуване...
*****
"Глупак!". Това се въртеше в главата ѝ, докато го гледаше. Този път инстинкта ѝ я бе подвел. Но все пак реши да му пусне, колкото да докаже за пореден път пред себе си, колко жалки същества са мъжете...
Преструваше се на заспала, но в мислите си търсеше, къде и как сгреши, за да се стигне дотук. Явно не в дрехите, а и колата ставаше, но все някъде трябваше да се усети. Нали след запознанството в мола, няколко пъти се срещнаха по за кафе, обяд, или вечеря, а там хищникът в нея не бе открил нищо нередно.
Но когато тъпото копеле я довлече в този квартал, пак не надуши нищо, а това вече си беше за притеснение... Тук не живееше никой от елита, а неудачниците от средната класа, как не светна лампичката в главата ѝ?
С досада си помисли, че този път е пуснала за Бог да прости, но поне можеше да си извади някои поуки! И отново погледна с презрение мъжкото тяло до нейното. Само си загуби времето!
Поне този път наистина получи оргазъм, в това момчето го биваше и без помощни средства, а спортната му фигура наистина не можеше да се сравни с ония тумбаци, с които обикновено спеше...
Но дотук със съмнителните екстри! И яростта от пропуснатите ползи отново започна да пълзи из вените ѝ, изгаряйки я, като разтопено олово.
"Кога ли да я запозная с дъртите – за пореден път се замисли мъжът, внимавайки да не събуди своята любима – Ще кажат, че пак избързвам, че това, моето, не е любов, а игра на хормоните... Колко е прекрасна, нежна... И чувствам, че и тя ме обича!... И колко искам да я любя сега, после пак, пак, пак... и така, цял живот... Но ако мама не я хареса и използва типичните си думи за хората, които според нея не са от класата ѝ?... Тогава вече ще ѝ кажа това, което отдавна трябваше! Да си завре и бизнеса, и милионите в някоя тоалетна, и да не ми се меша в живота! Та тя не знае дори, какво е любов... Даже дъртия го знае, та колко пъти е казвал, че бракът им е бил поредната сделка между двете фамилии... И как не я е срам? Не усеща ли, че вече ме е гнус да се прибера там, защото не знам с кой любовник ще я хвана за пореден път. А на баща ми не му пука, той си гони парясниците и му е през оная работа... Обаче май последната яко го е впримчила... Явно е курва на курвите щом стария перверник е хлътнал толкова... И все пак, коя ли е тя?... "
А в същия този момент тя беше до него и най-накрая заспиваше наистина...
28.06.2018.
Георги Каменов
За първи път пиша проза с подобна лирическа героиня. И поводът е съвсем конкретен, но мисля, че не дължа никому обяснения в случая.
Творбата не отразява виждането ми, към жените в никакъв случай! Пиша това послание единствено към буквалистите, другите ще ме разберат и без него.
© Георги Каменов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Разказът не е циничен, а реалистичен. Това според мен е голям плюс.Чудесно си предал женското мислене.
-
Благодаря ти, Кети!
Истински комплимент са за мен думите в този ти коментар! -
Няма нужда от обяснения, разказът е много стегнат, четивен, темата е завладяваща. Много, много може да се размишлява над него!
-
Истината е различна за различните хора, Розали, но това е през очите на философите казано.
Благодаря ти за чудесното включване. -
Както обикновено, дълбок и качествен анализ, твой патент. Прав си, Ничка, това е синдром, но трябва да се търси болестта... Първоисточникът, както се казва.
За съжаление в организма на човешкото общество болести и туморни образования, повече и от бълхите на уличните кучета по софийските квартали... А това е сериозна цифра...
Дали някога ще бъдем "обезпаразитени"?
Ще оставя въпроса си без отговор...
Благодаря ти сърдечно! -
Пресъздаваш днешната действителност, но никой не може да съди такова поведение, защото не се знае защо се е стигнало дотук!
Това обикновено се получава, от някаква душевна травма, в етап-когато психиката съзрява, но е ощетена материално!
Няма средства за дрехи, телефони, козметика, а понякога дори и за храна!
Тогава външните фактори, се задействат и се получава пробиване на душевната мембрана!
Защото връстници се присмиват, подиграват-нямаш необходимите материални блага и се получава колапс!
И когато вече има израстване, тези пролуки се запълват на цената на всичко!
Не зачитане на канони, правила, възпитание, морални индекси!
Но задоволяване на Егото и моделиране на спомените, да се залепи счупеното
и да има удовлетворение за малко!
Тази травма трудно се заличава, а доверието е понякога невъзможно!
Интересни мисли Гош!
Темата е много актуална! -
Мариана, прочитът ти е абсолютно точен, за което и ти благодаря, и се чувствам поласкан, защото показва, че освен четенето си погледнала и в дълбочина на този ми разказ.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Сърдечни благодарности, Катя, наистина ме трогна мнението ти!