Малка и бяла, поставена в ъгъла. Сравнително висока, но за сметка на това доста тясна. На места тъмна, на други по – светла. Тук – там шарена, на цветчета. Не пасващ капак, навярно от друга взет, но и той като нея шарен и сенчест. С прорез, през който да пускаш всеки един свой спомен:

 За отминалото лято с неговата топлота. За студената зима, за недоволството от снега. За късната есен с много листа. И за ранната пролет с малкото цветя. За първата срещната любов, за първата целувка. За първото разочарование, за съпътстващите го сълзи. Навярно препълнена е с всички тези неща днес, а малка и бяла, напълно празна беше, когато я взех.