– Автобусът закъсня с час, докато стигне до нашата спирка, а ние трябва да продължим с влак до нас, в Б.! А с това закъснение връзката не става, трябва да чакаме  до 5 часа сутринта  на другия ден, за този влак до Б,!

– Ухааааааааа.... – влезе в разказа на  Радослав развеселения Миро – и какво, чакахте на  гарата цяла нощ ли?

– Ами не, за това ти говоря!

Слязохме от автобуса и тръгнахме към  гарата. Аз с патерицата,а брат ми с багажа. Не говорим! Умора, отчаяние и яд! Вървим и мълчим! Така, мълчим, бесни сме!!!!!!

– Абе, момчета, вие на къде? – се подава една рошава глава от прозореца на колата която спря  до нас.

– До гарата, а от там... продължаваме... до Б. ...

– Качвайте се! Има място!

До гарата, нали? То сега няма влакове вече... чак сутринта, в 5 часа!

– Знаем,ще чакаме – смотолеви брат ми.

– Е хайде бе пич, недей така, те са само 30-35 километра до там, до Б.,ще ви закарам - каза рошавата глава и натисна газта!

Сви ми се сърцето – хем се радвам, хем ми е притеснено, с какво ще платим, ако го таксува като такси,имаме  пари само за билетите за влака...

Мълчим в колата и тримата, всеки със своите мисли... става все по-тъмно, на около  дърветата отминават бързо, а и те вече не се виждат. Тъмно е. Единственият шум е от мотора на колата.

В един момент стана много тягостно от мълчание и аз питам рошавата глава...