Къде на майтап, къде на истина
КЪДЕ НА МАЙТАП, КЪДЕ НА ИСТИНА
Още от вратата му личеше, че е угрижен. Взе си чайчето от бара, поздрави, седна и толкоз. Да ти е жал да го погледнеш – мъж кат скала, а увесил нос. Явно днес не беше на смяна, а и пожари нямаше да го вдигнат под тревога, та беше влязъл на приказка в кафенето, ама засега само сумтеше и се въсеше.
- Коле, чичовото, я си изприкажи дерта, та да ти мине – подкани го Митьо Семето и подбутна отпреде му кутията си.
Кольо Пожарната, като че ли се поколеба, щото изпъшка, но започна:
- То, не е много за разчуване, ама тоз младия даскал, ще изгори нечия къща!
- Тоз, дето смени пенсионираната Шопова ли, Коле? Че то засмяно и читаво ми са види момчето, бе!
- Точно затова, бай Митьо. Смее се, хили се и току привиква по-засуканите майки. Малчуганите били палави, момиченцата с лакирани нокти и все разни такива. Ела да видиш как му се радва мойта.
Семето го изслуша спокойно, попочеса се зад ухото и придоби онуй хитроумно изражение, дето само той и Парцалев го могат:
- Чуй, Коле, що аз знам от моя чичо! Учил си значи по история, че след Балканската война, сме са захванали с Междусъюзническата, а още необлизали си раните от нея, бам в Първата световна. Абе, кажи речи, мъжете чат-пат се прибирали за по някой ден у дома. Като свършили войните и като се поогледали, бре-е-е, половината деца у селото мязат на попа, другата половина на даскала. Взели да си шушукат и да се наговарят в кръчмата и един слънчев ден им метнали на двамата по един чувал и айде в Темната кория. Ама, един носи от първака, друг сернива вълна, трети на берберина бръснача, а май и ветеринарния, и той е бил с тях. Порнали им най-професионално кесиите, резнали топченцата, зашили ги, поляли ги с първака за дезинфекция и по живо по здраво ги пуснали накрай село. Жалвали се те и пристава даже дошъл, ама като никой нищо не видял и не чул, тъй си и останаха. Ама пък попа, Коленце да знайш как изтънко пееше и пригласяше отпосле. Като речеше „несъгрешавайте-е-е” и изпадваха на бабите ченетата.
Седя и го слушам Семето и не знам, лъже ли, с Колето ли се майтапи или акъл му дава. Дали да не ида да кажа на даскалчето да внимава за кисиите си, какво ще кажете, а?
© Лордли Милордов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Ласкави коментари, Дани, Калли и Лидия - благодаря!
-
Ама защо на попчето и даскала посягат. Женорята им да не би кротичко да са седяли. Тя тая работа с мерак от двете страни става. А пък на война, като на война. Много няма да им предиряш. Запряташ фустите и другото си човещинка
-
Добре, че те има. Напоследък толкова тъжни неща пуснахме, че твоят разказ идва като мехлем за раните. Харесвам умението ти да забелязваш веселата страна на живота.
-
Всичко е от зевзеклък, Снежа
-
Лордли, абе човече, от къде ги измисляш тия, та рано, рано да се заливам от смях.Поздрави!
-
Без топчета, не е работа, Кети
-
Всяко самозабравяне е вредно за здравето и живота!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
