Къде се изгубих тези четири години ?

Трябва да се примиря с факта...
аз не съм същата, ти не си същият!
И някак си изглежда твърде невъзможно да сме същите.
Промених се... промени се.
Разбрахме, че розовата страна на живота си има и своята черна. И че щастието води след себе си болка.
Усмивка и сълза ,всичко е свързано... и върви ръка за ръка с противника си.
Не мога да съм същото наивно и добро хлапе - знаеш.
Не мога отново немилостиво да ти хвърля сърцето си - сякаш на лъвовете дебнещи своята плячка.
Не,не мога пак да бъда толкова безотговорна.
Знаеш ли колко трудно те преодолях?
Знаеш ли колко нощи очите ми не заспиваха, защото сълзите ги събуждаха?
Знаеш ли колко пъти бягах от хората и в стаята си стоях с дни, свита на топка, скривайки всичко зад четири стени?
Знаеш ли колко пъти се късах от болка, заради това, което ми причини?
Игра си с него - със сърцето ми, знаеш... Прегръщайки други пред очите ми,
говореше за трети и четвърти лица, докато седяхме с компанията ти...
Говореше зад гърба ми само мръсни и обидни неща...
Не ме ли пожали поне за миг... та аз просто те обичах, просто държах много на тебе,
просто те исках само за мене... А ти, ти не разсъди, че там долу вляво ми бие
сърце, ту бързо, ту бавно и всяко негово спиране и забързване бе за теб.
О, ти не осъзна ли тогава какво ми причини?
Искаш ли да ти кажа какво съм сега след тези четири години... заради тебе нямам смелостта да обикна... а как само искам, Боже, как искам.
Всички са ми еднакви, в началото смелите принцове, пазейки ме с
острите мечове, а после точно с тези мечове пробождайки ме в остатъка
от подобие на сърце...
И какво става в един миг ,принца разбива най-ценното ми и тръгва си
с бронята защитен от моето одраскване.
Не мога да съм същата сега, не бих и искала да бъда - толкова наивна и толкова слаба! Не, това определение днес не ми приляга!
Донякъде ти благодаря, превърна ме в силна личност, но за жалост - без душа.
Едното за сметка на другото..
И както казах вече доброто и лошото вървят ръка за ръка...