То седеше до големия прозорец. Очите му бяха големи и тъжни. Малките ръчички бяха вплетени една в друга, телцето му - толкова мъничко още, беше облегнато на големия мечок. Черната косичка се виеше на къдрици около мъничките му уши и се криеше в нежното вратле. Погледът му не се откъсваше от прозореца... Тя каза, че ще дойде, каза, че ще си го вземе. Каза, че ще бъде за малко...Това малко траеше вече година... Една година малкият човек чакаше мама да дойде... но нея я нямаше... Ден след ден се нижеха сивите дни в дома за изоставени деца. В началото плачеше непрестанно, денем скрит в гардеробчето, нощем - свит на кълбо в студеното легло. Сълзите се стичаха по нежните страни и попиваха във възглавницата. Децата го подиграваха - викаха му "ревльо" и по всякакъв начин се опитваха да го наранят - и с думи, и с действия. Възпитателките не взимаха почти никакво отношение към проблемите на децата и законът на джунглата владееше с пълна сила малките обитатели. Постепенно сълзите спряха, мъничкит ...