Къде съм
2 min reading
Отново съм си у дома, а дали това е точно домът ми, дали действително съм тук? Дълго време си задавах този въпрос и все не намирах точния отговор или правилния вариант за разсъждение. Дълго издирвах обратния път и всеки път се убеждавах, че няма такъв. Когато една нишка се скъса от живота ти, я връзваш за друга или я зашиваш на старото място, но тя пак изтънява и се прокъсва. Затова се убеждавам, че обратният път кьм отчужденото за теб място го няма, изпарил се е или просто е станал вече друг. Тук съм само телесно, духовно витая някъде другаде, някъде там, на другото място. Не се отказах да търся пътя за връщане, защото имах усещането, че всички тези трудности са поредния опит на съдбата да ме подложи на изпитание, да ме атакува, да ме накара да престана да се боря. Няма да се предам толкова лесно; всъщност, не обичам да се предавам, но обичам да давам предимство на по - заслужилите го, обичам да им показвам начина и да им помагам даже да излязат на правия си път. А за моя път имам ли водачи? Реално ли съм тук или само така ми се струва? Нима не живея в този дом, нима не премина доста от живота ми точно на това място. Той, животът ми, който летеше по безкрайните цитадели на битките, особено битките с вътрешното Аз. Нали се досещате, това е най-голямата битка в живота ви. Аз-ът ви казва едно, вие трябва да правите друго. Трябва, защото така е било правилно, такива са били правилата, но защо, за кого, за къде...? Вашето Аз, обаче кога ще може да надделее ?
Сега, когато сънищата ми са вече реалност, въпреки че не ми се вярваше да се случат, само тайно им се надявах, се сбъднаха. Какво трябва да предприема, да послушам ли вътрешния си глас или да продължа да плащам данъка си обществено мнение ? Аз май наистина се намерих в сбъднатия си сън... Наистина... светя в него за този мъж, като излъчвам особена светлина, самата аз го усещам там с него, ама пак не го вярвам, не го разбирам...
Ще ми се да ми се сбъдне поне още едно желание. Сигурно пак ще кажете: "Пак ли?" Ами да, пак, ненаситна съм, искам да осъществя едно пътуване във времето, да намеря още много неразгадани неща, да усетя любовта му във всичките й астрални фази и поема по пътя, и пак да се завърна тук; да се завърна, но заедно с него. Искам да разговаряме винаги така и да гледаме винаги в една посока. Знам, че Той се усмихва сега, в този момент, и знам какво ще ми отговори...
© Светлана Тодорова All rights reserved.
